Свраката

Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата си пред къщата, я видя с поредния ù любовник и тръгна към тях. Попита я какво прави с този и я удари, а любовникът ù крещеше: - Тя е моя. Не разбра ли, моя е.
Къщата беше нейна и той направи цялостен ремонт на първия и втория етаж. Смени дограмите, ново кухненско обзавеждане и на двата етажа, циклене на паркета, но не се и замисли и нае един мизерен апартамент под наем. Искаше си спокойствието. Не можеше да живее повече с нея. По време на ремонта я завари с единия от дърводелците, който им правеше кухненския плот. Често излизаше и се прибираше след ден, два.
...

Тя даде първия етаж под наем на едно семейство. Мъжът ù беше познат и често флиртуваше с нея. Тя знаеше, че той я харесва. Жената, скромна и домакиня, я прие, като хазайка и приятелка. Настаниха се и тя видя колко уютно бе подредила етажа наемателката. Колко много цветя красяха и освежаваха стаите, колко много покривки, плетени на една кука от нея самата, и разни джунджурии създаваха уют и топлина. 
Тя самата не готвеше, или ако сготвеше нещо, беше много рядко, а наемателката готвеше по няколко пъти на ден. Сутрин правеше закуски, винаги имаше топла супа в тях и винаги ù сипваше и на нея. И тя слизаше с ракията или те ù наливаха от тяхната. Докато се събудеше, слизаше в тях. Започна да завижда на отношенията на мъжа към жената, как той я целуваше, танцуваше с нея, как я прегръщаше. И когато тя започна нова работа със нощни смени, започна да слиза при него. Дъщеря им работеше в близкия град и си идваше, но за малко и не всеки ден.
Започна да кокетничи с наемателя, и докато жена му е нощна смяна, пиеха заедно, каквото купи той, я бутилка две вино, я бира. За нея нямаше значение, просто да има пиене и цигари.
Един ден, когато беше дневна смяна, се върна по-рано съпругата му и ги свари заедно. Във въздуха витаеше нещо, което я смути. Държанието на съпруга ù и нейното бяха на пийнали и много близки. Помоли хазайката им да се качи горе, защото искаше да говори със съпруга си, а онази отметна глава нахално и каза, че и така е добре. Тогава тя не издържа и пред нея каза на съпруга си да я накара да излезе от тях. Той говори нещо с хазайката и тя излезе.
- Сложи ръка на сърцето си и ми кажи, че няма нищо между нея и теб.
Той замълча и каза, че не може да го направи. После призна, че я утешавал, докато любовникът ù бил в чужбина за две седмици.
Тя се завъртя и се качи на втория етаж при нея и просто я попита: - Моля те, кажи ми какво има между теб и съпруга ми! Очакваше, че тя ще си признае и после просто ще я попита: - Защо, нали казваше, че съм ти като сестра и майка? Нали те приемах в дома си, нали те хранех и поях... но тя най-нахално и нагло си присви очите и каза: - Неее... и докато изрече това "Неее..." тя я фрасна с едно дясно кроше и хазайката се намери зад дивана. И докато се изправяше олюляна и седна на дивана, в този момент налетя в стаята и мъжът ù, и без да се замисли, удари и него и го ритна в слабините и той се намери на дивана до нея.
- О, няма смисъл да ставате да ме изпращате. Лика и прилика сте си, но на теб ще ти кажа едно, че не всичко, което свети и е примамливо, е злато. Свраката взема в човката си бляскавото, но то се оказва просто стъкълце. Обърна се към него и тихо каза: - Ти просто сгреши, мой човек. Сега си тръгвам и ме губиш завинаги.
Сложи няколко дрешки в сака и изхвърча от този дом. 
Докато чакаше таксито, скрита зад една пряспа, и плачеше, притиснала с длани устата си, да не викне от болка, го видя да излиза и да я търси. 
Докато пътуваше, телефонът ù не спря да звъни. Обаждаха се и той, и тя, и я молеха да се върне и да поговорят, но тя просто им затваряше телефона и накрая го изключи.
Но нали шило в торба не стои и към полунощ взе такси и се върна обратно. Купи бутилка джин и тоник. Отключи, но него го нямаше. Пусна тиха музика и изпи половин бутилка джин. Излезе навън и започна да хвърля саксиите си по стъпалата и вика с цяло гърло, изпоначупи сервизи от чаши и чинии, като ги мяташе нагоре по стъпалата, накрая им викна, че ей сега ще ги застреля и двамата. Влезе вътре и дълго търси пистолета му, но не го намери, и през това време те извикаха полиция, и там в полицията той призна, че от няколко месеца има връзка с хазайката и даде показания срещу съпругата си. После тя разписа един документ, че в продължение на година няма право да ги притеснява и напада.
Тя не помни как, но се прибра в квартирата и се просна върху спалнята. Плака тихо, без глас. Сълзите я обливаха като порой и мътнееха душата ù. Сърцето ù биеше в гърдите ù като птиче, което иска да хвръкне... Заспала е за малко и когато се събуди, разбра, че свраката ù отне всичко, което обичаше и ценеше.
...

След време дочуваше как онази го гонела, унижавала... бляскавото, което я е примамвало, се оказало едно просто стъкълце за нея. Това, което беше за другата най-ценното нещо - нейното семейство.