Свят
865
0
0
1 мин за четене
Вървях си по пътека, изникнала от нищото и се чудех накъде ли ще ме отведе, гледах гората, гледах живота толкова потаен, толкова могъщ и толкова слаб. С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света, за моя свят, за
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря бесния си ход, листа замръзнаха във въздуха, сърцето ми толкоз работливо, изведнъж забрави, че има кръв, която трябва да движи, земята спря да се върти. С глас, мощен като бесен ураган, с тон като изригнал вулкан, непризнаващ нищо друго, освен себе си, изрече няколко слова, трогателни като молба на малко дете към майка си за къшей хляб,
властни като командира, заповядал току-що да бъде взривен цял град, нежни като детската целувка, изпълнени с надеждата проклета за утрешния ден.
- Ела, човеко, ела и виж твоето царство, твоите земи и твоята радост. Виж мъката в душите на хората, погледни отблизо какво е милосърдието човешко.
И разходката започна из векове и епохи, градове и села, реки и морета и видях образите страшни на завоеватели опасни, реки от кръв навред течащи, видях чувствата отдавна забравени, видях труда, честта, май че мернах и любовта. Видях самолетите бестрашни да цепят въздуха, ракетите опасни да разбиват нечии мечти, кораби малки и големи порейки морски ширини, срам и болка, надежди и утехи, радости и скърби.
С сърце, натежало от картините прекрасни и толкова ужасни, продължавам крачка след крачка след вълк с човешки глас, с мисли като философ, до колиба малка, тясна, мрачна, сред дървета толкова вековни, спрях се
до пропаста огромна в земните недра и разбрах тогава, че вълкът, това бе моята душа, натежала от грехове човешки, но все още пазеща надежда за утрешния ден.
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря бесния си ход, листа замръзнаха във въздуха, сърцето ми толкоз работливо, изведнъж забрави, че има кръв, която трябва да движи, земята спря да се върти. С глас, мощен като бесен ураган, с тон като изригнал вулкан, непризнаващ нищо друго, освен себе си, изрече няколко слова, трогателни като молба на малко дете към майка си за къшей хляб,
властни като командира, заповядал току-що да бъде взривен цял град, нежни като детската целувка, изпълнени с надеждата проклета за утрешния ден.
- Ела, човеко, ела и виж твоето царство, твоите земи и твоята радост. Виж мъката в душите на хората, погледни отблизо какво е милосърдието човешко.
И разходката започна из векове и епохи, градове и села, реки и морета и видях образите страшни на завоеватели опасни, реки от кръв навред течащи, видях чувствата отдавна забравени, видях труда, честта, май че мернах и любовта. Видях самолетите бестрашни да цепят въздуха, ракетите опасни да разбиват нечии мечти, кораби малки и големи порейки морски ширини, срам и болка, надежди и утехи, радости и скърби.
С сърце, натежало от картините прекрасни и толкова ужасни, продължавам крачка след крачка след вълк с човешки глас, с мисли като философ, до колиба малка, тясна, мрачна, сред дървета толкова вековни, спрях се
до пропаста огромна в земните недра и разбрах тогава, че вълкът, това бе моята душа, натежала от грехове човешки, но все още пазеща надежда за утрешния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Всички права запазени
