Луната се душеше в гъстите облаци, наситен и дълбок мрак бе загърнал мъртвата гора. Тишина и страх бяха парализирали едноцветната картина, студът ускоряваше темпото на препускащите минувачи. Клетниците, допуснали глупавата грешка да не се намират зад дебели стени, с уплаха въртяха погледите си, като от време на време раздвижваха напуканите си устни, шепнейки молитви.
Насред всичките ужасени лица две се отличаваха. Нищо неподозиращи младежи си подхвърляха дебилни реплики, като ги доогласяваха със спонтанен смях. За всички бе ясен неоспоримият факт, че те бяха леко слабоумни и често бяха непоносими в затворени пространства. И поради тази причина бе предприет опасния поход през Измъчената гора, в която изчезваха голямо количество хора. Пъкленият план на вожда на номадската група бе именно да се отърве от нечистословесните младежи веднъж завинаги. За негово нещастие тази територия на терор бе единственото място, където загиналите членове на подвижното общество не получаваха достойно погреб ...