Луната се душеше в гъстите облаци, наситен и дълбок мрак бе загърнал мъртвата гора. Тишина и страх бяха парализирали едноцветната картина, студът ускоряваше темпото на препускащите минувачи. Клетниците, допуснали глупавата грешка да не се намират зад дебели стени, с уплаха въртяха погледите си, като от време на време раздвижваха напуканите си устни, шепнейки молитви.

  Насред всичките ужасени лица две се отличаваха. Нищо неподозиращи младежи си подхвърляха дебилни реплики, като ги доогласяваха със спонтанен смях. За всички бе ясен неоспоримият факт, че те бяха леко слабоумни и често бяха непоносими в затворени пространства. И поради тази причина бе предприет опасния поход през Измъчената гора, в която изчезваха голямо количество хора. Пъкленият план на вожда на номадската група бе именно да се отърве от нечистословесните младежи веднъж завинаги. За негово нещастие тази територия на терор бе единственото място, където загиналите членове на подвижното общество не получаваха достойно погребение, поради опасността, която дебнеше зад всяко дърво. Вождът Ясен целеше точно това, той смяташе, че нежеланите от никого момчета не заслужаваха честта да преминат в отвъдния свят (Минос), към който пътят бе само един - тридневна церемония, включваща многократно пренасяне на жертви(най-често сърни) и безспирно копаене на дълбок гроб за покойника или остатъка от него. Според разказите на първите номади несполучливите души, които са нямали  възможността да се възнесат в Минос, били проклети да преживеят смъртта си безброй пъти.

  Групата устремено продължаваше да броди из недрата на сатанинската гора, докато една бързо доближаваща се фигура не ги спря. Племето за отрицателно време оформи перфектен кръг, като по краищата му бяха застанали воините, а вътре се бе заформил пълнеж от плачещи деца и пищящи жени. Извън него небезизвестните бунаци се опитваха да пробият стената от въоръжените мъже, истеричното им блъскане по щита на един от воините бе прекъснато от тихо зададената команда от Ясен.

   - Идиоти недоносени, спрете се вече! Вие сте срам и позор за нашия народ. Искам да отидете и да видите какво иска онова нещо отсреща или аз лично ще забия пръта си в гърдите ви.

Уплашените момчета постепенно закрачиха към непознатата фигура, като постоянно обръщаха глави в очакване другарите им да избухнат в смях и да се окаже, че всичко това е постановка. Уви, този сценарий бе невъзможен, реалността растеше заедно с ръста на фигурата пред тях. Триметров гигант с масивно туловище, кървави очи, олигавено лице и разкъсани дрехи. Силна смрад на пресъхнал ейл изпълни ноздрите на ужасените вестоносци. Очевидно нетрезвеният горски обитател приклекна и загледа смутено треперещите си гости.

  - Като ви набуча на шиш, дали ще се тресете така, а? - каза строго пияният гигант.

  - Не ни яж, не сме вкусни! Виж колко сме грозновати. - единогласно му отвърнаха младежите.

  - Казват, че грозните хора са красиви отвътре.

  - Защо тогава ще искаш да разрушиш нещо красиво? - запита с хитра нотка в гласа си по-възрастният.

  - Уместен въпрос. Може би да махна само кожата ви ?

  - Не! Така и тримата нямаме изгода, ние ще умрем, а ти ще си останеш гладен. Няма ли някаква алтернатива.

  - Предложи ми, малки човеко.

  - Виж сега, нас никой не ни харесва и съм почти сигурен, че вождът ни пусна пропагандната история, че народът ни трябва да се вкали, за да запази корените си и заради това се намираме в тази гора, плюс, че имало някаква райска земя на север от тук. Но според мен просто иска да се отърве от нас, иска да ни даде на първото кръвожадно, мръсно и противно чудовище, което ни нападне.

  - Но аз не съм противен! Как смееш да говориш така.

  - Напълно си прав! Тези думи излизат от моята уста, но не от моята глава. Дочух нашия вожд да ги изрича.

  - Лош вожд !

  - Да... Знаеш ли какво ще стане, ако ни изядеш?

  - Какво ?

  - Ще докажеш думите на лошия вожд. Всички отсреща ще те помислят за противно чудовище.

  - Аз не искам това !

  - И ние също. Изглеждаш ни много симпатичен, затова, ако участваш в следния план, всички ще спечелим много. Ако ни приемеш под твоята закрила, ти обещавам безкрайно много алкохолни изделия от най-различни точки на света и също ще защитим репутацията ти на велик, интелигентен и чаровен великан.

Не мина много време преди глуповатият човекоядец да се съгласи. Новозаформената дружина от трима се приближи до кръга от хора и по-възрастният младеж заговори отново.

  - Вожде, този милостив гигант обеща, че няма ви навреди, само ако му дадем 20 литра от Пиринското вино и нас - мен и моят брат като негови слуги.

Ясен без да мисли сам започна да пълни торбата на гиганта с най-хубавото си вино, като неуспешно се опитваше да прикрие самодоволната си усмивка. Закривената уста на вожда заформяше буря от ярост и мъст в сърцата на братята. Постъпката му нямаше да остане ненаказуема и нови идеи намериха плодородна почва в главите на търсещите отмъщение тъкачи на планове.