Съботна смехорама...
*
- Скъпи, аз тайно се имунизирах,.. ето заветният сертификат - радостно изкрещя жена ми и делово размахва някакъв лист - И то при доктор Иванов,.. не болеше , както обикновенно,.. вкара ми го леко и нежно,. а днес ме удари и бустерно... Така да съм щастлива
Почесах се важно зад ухото...,
- Скъпа, и аз направих имунизация,... имунизирах тайно доктор Иванова, но сигурно болеше,
защото непрекъснато стенеше '' О, боже,..чувствам го,.. сладка болка ''...
Но защо не ми е дала сертификат....
**
Срещнали се три варианта на К19 на едно мостче...
- Здрасти братчет,... и на теб братчет,.. как я карате - попитал Омикрон
- Ааа, остави - започнала Бетата - Харесах си един симпатичен мъж, седи на пейката и не пуши,.. един такъв добър и хрисим... Това е моят човек, викам си и тръгнах право срещу него...
Нападам...
Изведнъж ме лъхна миризма на лук и вкиснало...
Забавих крачка, този не се е къпал от две седмици и чака утре неделя, та да се изкъпе...
И сигурно е закусил с шкембе чорба и много чесън,...Заобиколих го... Ами така де да няма
да се вкисвам и аз, все пак съм жена, ... Ами ти...
- Какво да ви кажа - започнал Омикрон - Аз пък си харесах приятна жена в кафето, седнала
на един вирус разстояние от другите. Седи и се оглежда, пийва кафе,.. само мен чака...
Ще я нападна в гръб, модерно е...поне по филмите така правят.
Наближавам я,.. тя повдигна задница и ме оглуши с пръдня,.. понесе се воня на
сяровъглерод , вероятно не си е претакала редовно зелето...
Изплаших се, ами ако е вдигнала и облак от финни прахови частици, а си забравих
маската в къщи... Е, ама не съм за един ден, де,.. Обърнах се и побягнах панически...
Ами ти братчет,.. като по-стар, как е при тебе
- Абе и при мен е една никаква - казала тъжно Делта - Все си нямам късмет...Попаднах на
интелектуалци в квартална кръчма, тъкмо се настаних в брадата на един и се заслушах
'' - Виното е като поезията,... нежно и страстно - рече едно голобрадо момче ....
- Мдаа, явно снощи съм рецитирал много, та сега ме боли главата и ме гори на лимонада -
допълни моят приемник ''...и така разтърка брадата си, че без малко да ме изпочупи....
- Лоша работа, абе какво им става на тия хора, бе...- се запита Бета
- Направо ужас,.. как ще се живее занапред не знам ...- сви се зиморничаво Делта
- Хайде,. хайде да не гледаме така мрачно на живота.. - заключи Омикрон
И правейки си път един-друг се разминаха на мостчето, угрижени и всеки по своя път....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
