3.08.2012 г., 9:10 ч.  

Събуждане 

  Проза » Еротична
3348 0 5
10 мин за четене

                                               Събуждане

 

Въпреки ранния  час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше пространство за двама. Въобще в трамвая беше страхотна тъпканица. До Княжево имаше доста път и спирки, така че положението едва ли щеше да се подобри преди Горнобански път. На Руски паметник се качиха също много пътници, но част от хората останаха за следващия трамвай. Зад мен стоеше мъж, не виждах лицето му но чувствах топлината му. Наближавахме „Пирогов“, когато нещо твърдо ме притисна отзад, на нивото на долната част на гърба ми. Отначало не обърнах внимание, но „нещото“ растеше и все повече се забиваше в мен. Исках да се отдръпна, но нямах никаква възможност. Бях заклещена от всички страни. Освен това беше започнало да ми става приятно от този неочакван допир.

Бях на 51 година. От две години вдовица с две големи момчета. Мъжът ми, на 59 години се разболя от рак на панкреаса и за шест месеца ни напусна. живяхме с много любов и силна страст цели 31 години. На 18 години  го срещнах в Университета. Студентката по математика и асистента й по аналитична геометрия се залюбиха още на първата есенна бригада. До срещата ми с него не бях имала сериозна връзка, бях все още девствена. Ученическите флиртове и увлечения не бяха стигнали до сексуални отношения и бях напълно невежа. Той ме формира по свой вкус, беше силен и същевременно много нежен в секса и никога не се отказвах да изживея такива емоции. А и той не ме оставяше да закопнея. Обладаваше ме всеки ден, даже често по няколко пъти на ден. Казваше, че всичко което може да се направи между един мъж и една жена, е красиво и естествено. Думите перверзия, порочност и подобни измислени формулировки му бяха чужди. Така ме научи и свикнах  да чувствам удоволствие заедно с него и само чрез него. Измисляше най-различни сексуални игри, караше ме да се любим на най-странни места. Когато ме пожелаеше нищо не беше в състояние да го спре. А и аз никога не му отказах под какъвто и да е предлог. Обичах да го чувствам възбуден, да го поема в себе си, независимо дали беше над мен, под мен. Дали го целувах галейки го с език, или ме обладаваше като козичка. Такъв израз употребяваше когато ме любеше анално. Веднъж валеше пороен дъжд и се скрихме в една телефонна кабина до ЦУМ. Бях с гръб към него и си приказвахме. Ръцете му бяха на раменете ми. Започнаха да се движат надолу, разкопчаха блузата ми и дясната му ръка се плъзна в деколтето ми. Дълги години не носех сутиен. Даже след раждането на първия ми син, след шест месечно кърмене, гърдите ми бяха останали стегнати и гледаха гордо нагоре. Нямаше нужда да ги подпирам с нещо.

Пръстите му се заиграха с зърното на дясната ми гърда, галеха го, стискаха го между палеца и показалеца, пак го галеха докато гърдата ми се втвърди като пениса му, който чувствах на дупето си. Той наплюнчи показалеца си и започна да масажира гърдата ми с бавни кръгови движения. Едновременно с това целуваше тила ми, завираше езика си в ухото ми. Цялата бях настръхнала от тази игра. Навън дъждът не само не спираше, но се беше засилил и превърнал в потоп. На улицата нямаше жива душа. Даже коли минаваха много рядко. По цялото ми тяло лазеха мравки, кожата ми беше настръхнала, а слабините ми се къпеха в собствените си сокове. Комбинацията между езика и ръката му върху гръдта ми ме караше да го искам в мен незабавно. Едвам издържах. Започнах да стена тихичко и да търкам тялото си в него. Исках го, не издържах повече. Обърнах се с лице към него, свалих ципа на панталона му, клекнах и го засмуках  жадно. Не бях направила и два кръга с езика си около главата му и той изля цялата си страст в устата ми. Аз също почувствах как се изпразвам от цялото напрежение, което  беше обхванало не само тялото ми, но и мисълта ми. Той извика така силно, че не можах да не му пригласям. Треперехме и двамата. Той все още беше твърд. Вдигна ме, дигна полата, свали слиповете ми и проникна бурно в мен. Бях толкова мокра, че той се хлъзгаше като кънкьор по гладка ледена площадка. С тази разлика, че площадката не беше ледена, а огнена лава.

Трамвая току що беше отминал спирка ‚Лагера“, когато почувствах,  плахите движения на мъжа зад мен. Твърдостта му се увеличаваше едновременно с размерите. Явно беше богато надарен, защото го чувствах до вдлъбнатината на талията си. Силната му възбуда го караше да търси спасение в триенето и натиска към жадната ми за мъжка ласка плът. Трамвая спря на спирка  „Хиподрума“ и той използва качването на нови пътници за да сложи ръката си на хълбока ми. Окуражен от липсата на реакция от моя страна, той ме привлече по-близо до себе си и започна да се търка по- силно в задните ми части.

Кръвта ми представляваше  огнена течност, която се разливаше по цялото ми тяло, причиняваше пожари в слабините ми, втвърдяваше зърната на гърдите ми, дишането ми беше ускорено, не ми достигаше въздух. Натиска ставаше все по-силен, а движенията му по-смели. Пътника до него, възрастен мъж,  беше забелязал нашата игра и наблюдаваше с любопитство развитието. Навярно искаше да види каква ще бъде реакцията на една почтена жена. Винаги оставях такова впечатление  във всички познати и непознати.

Но тази жена вече не издържаше и леко прокара ръката си отзад, между мъжа и собственото си тяло, леко се отдалечи от   него, хвана едрата твърдина и я стисна. Вече не мислех и не ме интересуваше никой друг освен мъжа с огромния пенис. Исках го. Ако не бяхме в трамвая бих го изсмукала до последната капка, бих го мушнала във  всичките си отверстия подред, бих го любила на първата пейка в парка.  

На спирка Красно Село се качиха група ученици. Бяха шумни, блъскаха се в хората и предизвикаха възмущението им. Възползвах се от  настъпилата суматоха и свалих ципа на панталона му. Мушнах си ръката и го обхванах с цялата си шепа. Пулсираше като сърце. Беше мокър и твърд като камък. Стиснах го и същевременно започнах да движа ръката си по цялата му дължина. Хватката ми ставаше все по-стегната и вибрациите на пениса се предаваха на цялото ми тяло. Всяка моя клетка се беше превърнала в една жена готова да се разтвори за да го поеме и удоволетвори. Мъжът не стоеше пасивен. Използваше всяко спиране и тръгване на трамвая за да се раздвижи и стигне до оргазъм за пореден път. Неговите изригвания имаха възбуждащ ефект и върху мен. Аз също бях получила своето удоволствие няколко пъти. Цялата бях мокра. Не мислех за това. Единствената ми мисъл беше насочена към решение на въпроса –къде? 

Ръцете му шареха по тялото ми. Опипваха корема и дупето, качиха се до подножието на гърдите ми. Ставаше неуправляем и прекалено смел. Бяхме в трамвай номер 5 и наближавахме спирка Бъкстон. Погледнах  наляво към мъжа, който ни наблюдаваше отдавна. Сега се беше обърнал към прозореца и гледаше навън. Погледнах и аз. На огромното стъкло се виждаха съвсем ясно нашите действия като на  голям телевизионен екран. Сега виждах и мъжа зад мен. Беше млад. Не повече от 30 години. Слаб висок с огромни пъстри очи и солиден нос. Това обясняваше и другите му размери, които изследвах директно. Нали казват, че в природата всичко е симетрично. За миг ръцете му разхлабиха прегръдката си и аз направих крачка напред към предната врата. Наближавахме спирка Овча купел и реших да сляза тук. Бях уверена, че мъжът ще ме последва. Така и стана. Трамваят спря. Промъкнах се до изхода без да погледна назад. Чувствах, че той ще слезе след мен. Не бях се излъгала. Бавно тръгнах към банята. Той ме настигна сложи ръката си на рамото ми и се притисна към мен. Не бяхме разменили нито дума. Всичко ставаше в пълно мълчание. Когато пресичахме огромния паркинг на автогарата, той ме привлече между два паркирани автобуса. Обърна ме рязко и устните му се сляха с моите. Не чаках. Отворих широко устните си и езикът ми нахлу в устата му и се преплете с неговия. Двата езика изгарящи за допир, затанцуваха заедно. Заплитаха се, разплитаха се, галеха се взаимно, стремяха се да проникнат до дъното на горещите уста. Долната ми устна беше обект на специално внимание. Той я всмукваше между своите, обхождаше я с езика, захапваше я леко с острите си зъби, повтаряше тези движения по няколко пъти и отново се спускаше да изследва устната ми кухина. Когато вървяхме към градинката на банята, използваше всяко по дебело дърво за да ме подпре на него, да вкара бедрото си между моите и да го търка по слабините ми.

И двамата не бяхме продумали. Това мълчание ме накара да си спомня подобни моменти изживени с мъжа ми. Когато се любехме той засилваше възбудата си с думи , които в началото ме шокираха, а след това ми бяха необходими за да бъде удоволствието пълно. Наричаше нещата с истинските им имена и ме караше да ги повтарям, изразяваше желанията си с думи които шокират, с изрази които обществото отхвърля, скрито зад паравана на фалшиво благоприличие. И действително, когато свикнах и се научих да ги употребявам в подходящия момент, те ми действаха като афродизяк.  Липсваха ми, толкова дълго не бях ги чувал.  Те допълваха и усилваха удоволствието, правеха го пълно и имаше голяма доза еротика,  екзотика и първобитна неподправена страст. Елиминираха ненужната престореност и изкуствен свян, насаждан у хората през вековете. Всичко се превръщаше в една детска игра, на едно върховно удоволствие, в една природно откровение, в искрен порив на телата и мисълта към пълното сливане.

Бяхме стигнали нивото на банята. В този момент си спомних за малката рекичка, която течеше между върбите от другата страна на пътя. Хванах го за ръка и го поведох натам. Само след броени минути се намерихме на брега на рекичката, която бавно се промъкваше като блестяща змия между гладките речни камъни. Тук нямаше жива душа.  На отсрещния бряг имаше стара схлупена къщичка. Около нея и в нея не се забелязваше никакво движение. Все така мълчаливи, от камък на камък, преминахме на другия бряг на поточето. Зад изоставената къща имаше скътана поляна. Навярно е била задния двор на старата къща. Тревата беше избуяла и  прошарена от бял равнец   и други полски саморасли цветя.

Не чаках покана, излегнах се във високата трева и му се усмихнах. Цялата бях желание и  жажда за мъжка ласка. Легна до мен и започна да целува гърдите ми. Не бързаше да ме обладае. В трамвая беше излял не малка част от страстта си и сега можеше да си позволи да не бърза. При мен нещата не бяха такива, исках го незабавно в мен, веднага и целия. Облегнах се на лакъта си, ципа беше отдавна свален, бръкнах и го извадих. Сега пред очите ми беше изложен с цялата си мощ и размери. Беше необикновено голям, не само по дължина, но и диаметър. Огромно влечуго с мощна глава като на сонда. Наведох се над него и го обвих с езика си. Исках да го обходя надлъж и на шир, да изследвам всичките му гънки, да попия аромата му и се полюбувам на великанската му природа.

Когато го поех дълбоко в устата за малко щях да се задавя. Езика ми опипваше върха на силно зачервената глава, спускаше се по заоблените ръбове на конуса, устните ми всмукваха кадифената му кожа, докато  ръцете ми препускаха нагоре надолу по цялата му дължина. Чувствах, че скоро отново  ще изригне. За това свалих слиповете си и го възседнах. В момента когато беше изцяло в мен, имах усещането, че достига до гърлото ми и всеки момент ще изскочи от устата ми, която го беше смукала до преди секунди. Той ме прегърна силно, притисна ме към тялото си и рязко се обърна. Сега вече той беше върху мен и ме любеше с бясна скорост. Освободихме се едновременно като прецизно синхронизиран механизъм. Този път нямаше задръжки и в сублимния момент  извикахме с пълно гърло. Двама души които се желаеха, две тела които едновременно се  освободиха от напрежението, два вика които се сляха под синьото юнско небе на Овча купел.

Лежахме на влажната трева, а над нас се стелеше едно безкрайно синьо небе, до което се опираха снежните върхове на Витоша. Наоколо жужеха пчели  и лек бриз поклащаше неокосената трева. Тялото ми все още вибрираше, искаше още и още. Бях на 51, и за по-малко от час, днес бях изживяла една неочаквана и  необикновена страст с един млад непознат мъж.

Той се надигна, надвеси се над мен, нежно целуна полуотворените ми устни. Погали косата ми, целуна гърдите ми и тихо промълви. „Няма да те забравя никога“.

Гледах отдалечаващата се фигура на непознатия, в очите ми проникна влага и една капка се търкулна по току що целуната ми гръд. Хората се срещат и разминават, за да не  се видят никога вече. Някой го беше казал, не си спомнях кой.

 

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??