6.03.2008 г., 18:35

Съдба

833 0 0
1 мин за четене

Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.

Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Казвам ти "мамо" и плача след теб, когато не те усещам. А ти просто се усмихваш, нищо не ми казваш. "Мама" не ме обича. Ти си ми дала живот. Отваряш очите ми. Сега те виждам и си толкова красива. Този път те наричам "любов моя". Подавам ти ръка и този път, а ти пак я оставяш да падне. Усмихваш се и пак изчезваш.

Чувствам, че трябва да споделя болката си с приятел. Отивам до телефона. Той изчезва като теб. А ти се появяваш. И сега, както преди се усмихваш, но не си тръгваш. Наричам те отново "мамо". Имам нужда от теб. Стоиш на разстояние, а аз се моля да се приближиш. Ти не идваш, а пак се усмихваш. Не разбирам. Имам нужда от теб. Отново започвам да крещя след теб. Знам, че след време ще ме чуеш. Продължаваш да се усмихваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...