Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Казвам ти "мамо" и плача след теб, когато не те усещам. А ти просто се усмихваш, нищо не ми казваш. "Мама" не ме обича. Ти си ми дала живот. Отваряш очите ми. Сега те виждам и си толкова красива. Този път те наричам "любов моя". Подавам ти ръка и този път, а ти пак я оставяш да падне. Усмихваш се и пак изчезваш.
Чувствам, че трябва да споделя болката си с приятел. Отивам до телефона. Той изчезва като теб. А ти се появяваш. И сега, както преди се усмихваш, но не си тръгваш. Наричам те отново "мамо". Имам нужда от теб. Стоиш на разстояние, а аз се моля да се приближиш. Ти не идваш, а пак се усмихваш. Не разбирам. Имам нужда от теб. Отново започвам да крещя след теб. Знам, че след време ще ме чуе ...