29.03.2019 г., 22:23

Съдбата на "затворника"

592 4 6

Престъпление - Жив!

Присъда - Доживотна.

Режим - строг, с право на работа.

Килия - на кредит, със северно изложение.

Разходки - два пъти на ден, по един час.

От местообитанието до работата и обратно.

Малки радости - на аванс и на заплата.

Развлечения - гледане на сериали.

Свиждане - не се предвижда. Всички близки

също са в Затвора.

Право на обжалване - Да. В устна форма, 

адресирано до Вятъра.

 

 

България

2019 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силве, Кети, Мариана, Ирина!
  • Страхотна метафора,Хари,но ми се струва,че без осъждане,ние сами се осъждаме на някакъв живот..."Ако нещо не може,но много го искаш,значи може"....това е моя девиз,но има едно условие-да е навреме.....
  • Ние всъщност пребиваваме в затвора на собствения си живот. Разбираме значението на свободата едва когато всичко свършва!
  • Лаконично и кратко, точно колкото един човешки живот. Много ми хареса, как си го представил. Поздрави, Хари.
  • Така е, Майсторе! Тя е мечта и си заслужава да се пребориш за нея! Постижимите неща са видими, материални. Ето, защо според мен тя се родее с божественото, а то всеки знае е непостижимо за нас...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...