- Знаеш ли, сънувах те…

- Така ли? Мен ли сънува?

- Не съм сигурна, сякаш беше ти. Мъжът в съня ми толкова приличаше на теб. Имаше твоя глас, твоите ръце, изглеждаше като теб, но беше различен.

- Кое му беше различното?

- Последва ме.

- Къде?

- Не знам. Аз заминавах някъде. И ти казах същите думи.

- Кои думи?

- Знаеш кои, че няма смисъл да сме заедно. Че вече не е същото, че любовта я няма.

- И какво направих аз?

- Качи се в моя влак. И просто седна до мен и ме погледна. Гледаше ме, без да ми казваш нищо. Но всъщност очите ти говореха. И ми казваха неща, които винаги съм мечтала да чуя. Казаха ми, че те е страх. Разказаха ми за това, колко си самотен всеки път, когато заминаваш, за това как когато заспиваш, си представяш, че ме прегръщаш. Колко желаеш да съм до теб и да ме целунеш преди да заспиш. И как всеки ден искаш да ми разкажеш как е минал денят ти, но не го правиш. Не го правиш, защото знаеш, че вече не съм част от твоя свят, че вече няма да разбера. Мислиш, че нямаш право да ме спираш да следвам мечтите си, че нямаш право да ме помолиш да дойда при теб. Да дойда и да остана. И затова предпочиташ да мълчиш. Очите ти ми разказаха и за всички други, с които се опита да ме замениш. Очите издадоха вината ти, но аз ти прощавам. Аз не те виня. Аз знам, че никога няма да ми кажеш всичко това. Аз знам, че ще предпочетеш да изглеждаш безчувствен, за да не си слаб. А ако знаеше само, че никога не си бил слаб в очите ми. Можеше да ми кажеш, че те боли, но не го направи. И просто те изгубих. Вече не те виждах, не те усещах. Затова избрах да те оставя сам да търсиш това, което ти липсва, преди да те намразя…

   В съня ме притисна до себе си, прегърна ме и аз те погледнах. Тогава ти прочете по очите ми и ми каза: “Няма да те пусна, не още.” Целуна ме и остана така, вплел ръцете си около мен. А аз нямах нищо против. Точно това исках: да почувствам отново сърцето ти до моето и отново да си говорим само с очи. За последно…

   Влакът изсвири. Трябваше да слизам. А ти, ти щеше да се върнеш там, където беше мястото ти. За един кратък момент задържа ръката ми и ме погледна: “Обичам те.”

   Затвори очи и пусна ръката ми. Нищо не каза, но очите, очите ти те издадоха. И те ми казаха всичко, което устните не можеха…