- Знаеш ли, сънувах те…
- Така ли? Мен ли сънува?
- Не съм сигурна, сякаш беше ти. Мъжът в съня ми толкова приличаше на теб. Имаше твоя глас, твоите ръце, изглеждаше като теб, но беше различен.
- Кое му беше различното?
- Последва ме.
- Къде?
- Не знам. Аз заминавах някъде. И ти казах същите думи.
- Кои думи?
- Знаеш кои, че няма смисъл да сме заедно. Че вече не е същото, че любовта я няма.
- И какво направих аз?
- Качи се в моя влак. И просто седна до мен и ме погледна. Гледаше ме, без да ми казваш нищо. Но всъщност очите ти говореха. И ми казваха неща, които винаги съм мечтала да чуя. Казаха ми, че те е страх. Разказаха ми за това, колко си самотен всеки път, когато заминаваш, за това как когато заспиваш, си представяш, че ме прегръщаш. Колко желаеш да съм до теб и да ме целунеш преди да заспиш. И как всеки ден искаш да ми разкажеш как е минал денят ти, но не го правиш. Не го правиш, защото знаеш, че вече не съм част от твоя свят, че вече няма да разбера. Мислиш, че нямаш право да ме ...