Сън
1.3K
0
1
1 мин за четене
Събудих се, отново сънувам този странен сън. Отидох до кухнята и си направих мляко с какао. После взех старият си скицник с разпърпани страници, следи от времето. Седнах в хола, повдигнах крака във фотьойла и реших да нарисувам съня си, още под неговото влияние. От няколко дена насам го сънувам...
"Стая, просмукана с аромата на рози, но не какви да е, а онези любимите ми "Пустинна страст" с лек примес на цигарен дим. Подпрял китарата си на коляно, съсредоточен в струните и бързата игра на пръстите си. Отново тази магия, която ме изпълва... всяко докосване, всеки стон... го чувствам с всяка фибра на тялото си и онова почукване на токчета... туп... туп... туп-туп-туп... До него, обляна в сребърна светлина от луната, танцува жена... страстна... изпънала ръце над главата... тялото и опънато като струна... туп... туп... туп... забива токчета в пода. Косата и стегната в кок, а кожата и нежно кадифе, тук-таме проблясват капчици пот."
Може би съм стояла загледана в картината си 10 минути... смачках я и я захвърлих в коша. Счупих молива на две... нещо липсваше. Нямаше я онази страст, която беше в съня ми. Легнах си отново, затворих очи с надеждата сънят да се завърне, но остана само лепкавата тишина с вкус на самота... и онова почукване... туп... туп... туп-туп-туп...
"Стая, просмукана с аромата на рози, но не какви да е, а онези любимите ми "Пустинна страст" с лек примес на цигарен дим. Подпрял китарата си на коляно, съсредоточен в струните и бързата игра на пръстите си. Отново тази магия, която ме изпълва... всяко докосване, всеки стон... го чувствам с всяка фибра на тялото си и онова почукване на токчета... туп... туп... туп-туп-туп... До него, обляна в сребърна светлина от луната, танцува жена... страстна... изпънала ръце над главата... тялото и опънато като струна... туп... туп... туп... забива токчета в пода. Косата и стегната в кок, а кожата и нежно кадифе, тук-таме проблясват капчици пот."
Може би съм стояла загледана в картината си 10 минути... смачках я и я захвърлих в коша. Счупих молива на две... нещо липсваше. Нямаше я онази страст, която беше в съня ми. Легнах си отново, затворих очи с надеждата сънят да се завърне, но остана само лепкавата тишина с вкус на самота... и онова почукване... туп... туп... туп-туп-туп...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лара Всички права запазени
