Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Това не ме радва, а ме убива. Устните ми търсят малко от облачното небе. Нека се доближат, нека всеки да ги види. Аз бях в храма на сънищата, там ти беше на трона, вярващ в моята любов. Дали аз щях да предам Краля? Тежкият дуел на влюбени души.

Хванали лъчите на моите воини, срещу мен обърнаха се великите материи. Ти предвождаше ги - толкова величествен,  висок. Сън...

Очите ми отворени са, сутрин е. Паднах победена в мрачния окоп. Видях гърба ти, бавно си отиваше…

Дълго чувствах топлината ти, усмивката ти, погледа ти... После сълза ме погали и изстина на лицето ми...