avalon777
24 резултата
Кълна се, теб те има вътре
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си, ...
  753 
Ей, вие, безлични лица,
онзи и ти, тълпата обърнала гръб,
кажете колко пирона забихте, във колко сърца,
гърлото веднъж пресъхна ли, по жалкия ви път?
Не чухте шепота на вятъра, нали? ...
  1117 
Кажи ми защо не мога да имам
от мощта на нощни ветрове.
Живея ли - да питам не спирам,
но мълчат и даже те.
Кажи ми защо не мога да имам ...
  1156  11 
Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...
  833 
Спирачки.
Излизам.
Не дишам.
Чужди са.
Падам. ...
  625 
Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...
  704 
***
Фаровете отразени в локви,
уличните лампи под вълни от сняг.
В облаче пренесе се дъхът ми, дрехите са мокри,
горещи са ръцете, но сърцето ти препуснало е в бяг.
Блоковете наредени по конец, ...
  740 
Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...
  1170 
Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
  3693 
Когато най ти се мълчи,
когато задушават те гъстите мъгли,
аз ще бъда тиха, ще се свия,
ще те чакам, утешавам, от сълзите ти ще пия.
Когато, мили, искаш да се скриеш, ...
  1133 
***
Леден вятър ниже всичко живо.
Листа се ронят мъртви към покоя.
Свят, претрупан с миризма на сиво,
свят, претрупан с празнота.
Отдавна смисълът приключи му престоя. ...
  586 
Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година, ...
  1457 
Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън, ...
  763 
Късно е, отново посреднощ.
В гърлото ми камък, от очите извори извират.
Мъгливо е, крещя, боли ме от невидим нож.
Обичам те, прошепвам, не искат пустите сълзи да спират.
И теб излъгах, че съм свикнала с това, ...
  578 
Умират птици, пеейки самотни в късни нощи.
Нагънати от болка стелят се телата им,
защото те обичаха до смърт.
Заглъхнали удари, спряло сърце,
кръвта удави сълзите ми снощи. ...
  714 
***
Аз мръзна между няколко огнища,
а четири игли бродират по съня ми.
Името ти там изписват,
конци от спомени ме тихичко разнищват...
И знаеш ли, щом студ ми шепне: ...
  685 
И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...
  738 
Очите бавно се притвориха и спряха всички времена,
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...
  736 
Вървя и дъха си усещам все по-шумен. Не мога да спра. Пак същият сън. Започна пак същото - с теб. Косите ми, разпилени на раменете ти и секундите, разкъсани на милиони мили от сърцето ти. Тишина. Ръцете ти, плъзгащи се по съзнанието ми. Спускат се бавно, унищожаващо, сладко... Топлината на тялото. Т ...
  790 
Виждам къща стара, може би ще рухва,
прозорците ù - вечна тъмнина.
Нощем вятър мразовит подухва,
къщата е все така сама.
Мнозина казват, някога била е пълна, ...
  587 
Той живееше далече от света.
Студена злоба мъчеше го от лета.
Нощем слушаше дъжда като дете,
Звярът тъжен беше,
Звярът с вкаменило се сърце. ...
  592 
Вече седмица навън вали,
години седем минали са и безбройни дни.
Тротоарът чака ме да тръгна,
поредната ще бъда, ако се подхлъзна.
Дори очите ми затворени ги виждат, ...
  714 
Подритвана, хулена, сама.
Такава беше до последната луна.
Спеше нощем дето свари,
денем кроснеше по тротоари.
Отредено бе ù на земята ...
  701 
Отново падам в припева на Мрака,
в робството на господаря Смърт.
Защото дишам, плача или мразя,
а те откъсват си парчета плът.
Онуй, което някой е наричал обич, ...
  955 
Предложения
: ??:??