„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше да изключим апарата или не. И ето, ние седяхме пред листа, който трябваше само да подпишем и да я оставим да умре спокойно. Но бяхме слаби и страхът да останем сами ни побеждаваше отново и отново. И държейки химикала в ръка, безмълвно гледахме как тя старее ден след ден...
03.11.14
© Александра Томова Всички права запазени