Всяка сутрин, щом събудя се,
пред мен изправя се
портрет незнаен
и подсъзнателно зачудих се
чий облик там е изправен...
Дали този на теб, сестричке,
която никога не съм познавала,
или този на прабаби и роднини,
които минали са години вече,
откакто изгубили сме...
Този портрет не мога да опиша,
той бързо изчезва от очите ми,
само леко всяка сутрин,
будейки се - виждам го...
Не знам дали сънувам и какво е?
Чудя се дали не полудявам?
Но уви не само на мене случва се...
Щом аз сънувам и ти, майчице,
виждаш картината потайна...
Какво ли става аз не зная?
© Ребека Иванова Всички права запазени