Сън - Реалност

С влажни устни целуваш ме, с нежност прегръщат ръцете ти, а погледа твой ме изгаря и лудо забива сърцето.Само какво опианение, топя се от завладяваща страст, която съдържаш в душата си и безумно раздаваш с любов.Само с допир един, ме караш да тръпна в лудост, всяка моя гънка изгаря с теб да се слее в ноща.Неземен и властен си, сили вълшебни ти имаш, омайваш до забрава душата ми,с езика на тялото на мен се обричаш.Какъв миг..., каква наслада...,но СТОП!Всичко рухва с вик!Неволен шум отвори очите ми за реалността.Нима всичко е само сън.., просто една мечта...?- НЕ, това е красиво минало, преродено в съня, събудено да властва в ноща от болката изгаряща душата.Какъв живот?!Нима съм жива...?Нима не спря дъха ми, когато ти си тругна?Нима не спря сърцето ми тогава да тупти?Нима душата не изчезна в безкрайността?За какъв живот тогава гласът в мене плахи шепне!?Но отново с вик се чува –„СТОП”!Ето, че дори едва, сетивата ми долавят лъч надежда в тунела на смъртта.Има те...!Вятърът долита с твоят аромат.Дори далече, ти си тук..., грижовно скътан в моето сърце.Грешка – отново сбърках..., не си до мен и аз сърце не притежавам!Не помниш ли, че ти го взе?Но нищо, нека то поне да е щастливо и лудо до твоето да бие в гръдта.Да ти напомня за любовта ми.Нека и то да те обича, така както те обичах аз.Нека дари ти всичко, което аз не успях!И вече се реших – ще живея, смисълът открих!Нека продължа да съществувам, за да оцелее, частта от мен, която в теб живее!!!