Сънни пътища
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям и това ми пречи да хващам точния момент и да предприема правилните действия. Е, той не го каза с толкова много думи, но това бе смисълът.
За да се упражня, Ръмжачът ме накара да направя една учебна схватка с "Виещият през деня" - един малко сбъркан индивид от неговата глутница. Бях си намислил да пробвам един номер - пробвах го, при това успешно. Виещият през деня се нацупи, каза, че вълците не се биели така и се изнесе на някъде да гони зайци.
Ръмжачът похвали новата ми техника, но ми се накара, че не трябва да си намислям предварително какво да правя, а да променям и нагласям техниките си според нуждите на момента.
Той винаги е много сериозен.
Събуди ме будилникът, време е да ходя на тренировка.
Нощ... насън съм на гости на Ши-ра, огромната котка обитател на шестия свят.
По принцип котките и кучетата не се долюбват много, а моето проявление в тези пътешествия до сега винаги е било в облика на вълк, но Ши-ра казва, че долавя нещо котешко в мен и за това прави изключение.
Този котарак никога нищо не обяснява в подробности, нищо не показва повече от веднъж, ако нещо недоразбера ми казва да си наглася техниката и ме оставя да мърдам озадачено уши.
Ши-ра никога не е напълно сериозен, за него животът е забавление, танц и като че ли нищо не може да му попречи да се забавлява.
За партньор в обучението ми е избрал един котарак, което се подвизава под името "Мрънкалото" - до сега не съм го чул и дума да обели, което само ме убеждава колко сбъркани са котките.
- Забавлявай се повече, тренировката трябва да ти носи удоволствие - ме съветва Ши-ра.
- Как да се забавлявам като Мрънкалото и дума не обелва? - не мирясвам аз.
- Големи бърборковци сте вие кучетата. Трябва да се научиш всичко да правиш с кеф - чистото удоволствие от движението на тялото ти, наблюдаването на изгрева и залеза, вдишването на всяка нова глътка въздух... а не да заглушаваш всичко с бърборенето си! Не е случайно, че ти избрах такъв партньор...
Будилникът ми отново се намеси. Трябваше ми малко време да се сетя, че трябва да ходя само на два крака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени