Нощ... насън бях в четвъртия свят на гости на Ръмжачът, имах нужда от урок.
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
    Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям и това ми пречи да хващам точния момент и да предприема правилните действия. Е, той не го каза с толкова много думи, но това бе смисълът.
    За да се упражня, Ръмжачът ме накара да направя една учебна схватка с "Виещият през деня" - един малко сбъркан индивид от неговата глутница. Бях си намислил да пробвам един номер - пробвах го, при това успешно. Виещият през деня се нацупи, каза, че вълците не се биели така и се изнесе на някъде да гони зайци.
    Ръмжачът похвали новата ми техника, но ми се накара, че не трябва да си намислям предварително какво да правя, а да променям и нагласям техниките си според нуждите на момента.
    Той винаги е много сериозен.
    Събуди ме будилникът, време е да ходя на тренировка.

    Нощ... насън съм на гости на Ши-ра, огромната котка обитател на шестия свят.
По принцип котките и кучетата не се долюбват много, а моето проявление в тези пътешествия до сега винаги е било в облика на вълк, но Ши-ра казва, че долавя нещо котешко в мен и за това прави изключение.
    Този котарак никога нищо не обяснява в подробности, нищо не показва повече от веднъж, ако нещо недоразбера ми казва да си наглася техниката и ме оставя да мърдам озадачено уши.
    Ши-ра никога не е напълно сериозен, за него животът е забавление, танц и като че ли нищо не може да му попречи да се забавлява.
За партньор в обучението ми е избрал един котарак, което се подвизава под името "Мрънкалото" - до сега не съм го чул и дума да обели, което само ме убеждава колко сбъркани са котките.

- Забавлявай се повече, тренировката трябва да ти носи удоволствие - ме съветва Ши-ра.
- Как да се забавлявам като Мрънкалото и дума не обелва? - не мирясвам аз.
- Големи бърборковци сте вие кучетата. Трябва да се научиш всичко да правиш с кеф - чистото удоволствие от движението на тялото ти, наблюдаването на изгрева и залеза, вдишването на всяка нова глътка въздух... а не да заглушаваш всичко с бърборенето си! Не е случайно, че ти избрах такъв партньор...

    Будилникът ми отново се намеси. Трябваше ми малко време да се сетя, че трябва да ходя само на два крака.