10.11.2009 г., 23:26

Сънувам (сезонно)

1.2K 0 3
2 мин за четене

1.

Сънувам. Лятна вечер. Море. Плаж. Мокър пясък гъделичка босите ми  пръсти.  Солените къдрици на някоя по-смела вълна често се опитват да отмъкнат джапанките ми. Дъхавият вятър разпръсква синьото по роклята ми. Звезди няма. Само парченце от луната се отразява в безбрежното море.Трепери... под  напора на вълните. Треперя и аз. Сама съм. Бягам. Но не за победа - аз вече загубих. За да оцелея бягам. Сърцето ми танцува жига под роклята, готово да изскочи всеки момент. Да изскочи и да не се върне. И нека - мисля си, сънувайки - и без това от него не остана много. Искам да се скрия. Да се скрия завинаги. Разбира се, би било прекалено лесно…  И не мога. Не мога да бягам достатъчно бързо, да се скрия достатъчно добре, да живея достатъчно пълноценно. Заради него не мога. Онова, което ме преследва… не знам какво е. Страх? Мъка? Реалност? Истина? По утъпкана пътека бягам. Може би някой е сънувал преди мен.  Дали знае кога ще спра?  Да спра, за да усетя аромата на стари рибарски мрежи. Да спра, за да почувствам отново... да почувствам всичко.

Сънувам. Сънувам ли?

 

 P.S: песен - http://www.youtube.com/watch?v=qsTk2xp0nvY&feature=fvw

 

 

2.

Сънувам. Есен в парка. Мокри листа шарят ботушите ми.  А неговите обувки смело подритват паднал кестен.  Студеният вятър целува бузите ми, пръстите му си играят с къдриците ми. Облаци няма. Слънчевите лъчи мерят сили  с блясъка в очите му и после победени приземяват дългите си оснаки на абаносовите писти-кичури, в косата му. Треперя.Сърцето ми танцува жига под  якето , готово да изскочи всеки момент. Да изскочи и да не се върне. От щастие. И нека, мисля си, сънувайки, нали си имам неговото. А той ми се усмихва влюбено, готов да ми свали всички звезди от всички галактики, че и от по-далеч. Искам  да покажа на целия свят колко го обичам. Завинаги. А времето лети така шеметно, сякаш да ни отнеме мигът щастие.. и ние крачим бавно прегърнати, напук на всички часовници. Сами си правим пътеки между шумата, мостове над океаните, и стълби към Рая. Сигурно никой не е сънувал толкова прекрасен сън преди мен. Не искам да се събуждам, не искам да спра.. да чувствам

Сънувам. Сънувам ли?

 

P.S: песен - http://www.youtube.com/watch?v=nWuZMBtrc1E&feature=fvst

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвете Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...