1.
Сънувам. Лятна вечер. Море. Плаж. Мокър пясък гъделичка босите ми пръсти. Солените къдрици на някоя по-смела вълна често се опитват да отмъкнат джапанките ми. Дъхавият вятър разпръсква синьото по роклята ми. Звезди няма. Само парченце от луната се отразява в безбрежното море.Трепери... под напора на вълните. Треперя и аз. Сама съм. Бягам. Но не за победа - аз вече загубих. За да оцелея бягам. Сърцето ми танцува жига под роклята, готово да изскочи всеки момент. Да изскочи и да не се върне. И нека - мисля си, сънувайки - и без това от него не остана много. Искам да се скрия. Да се скрия завинаги. Разбира се, би било прекалено лесно… И не мога. Не мога да бягам достатъчно бързо, да се скрия достатъчно добре, да живея достатъчно пълноценно. Заради него не мога. Онова, което ме преследва… не знам какво е. Страх? Мъка? Реалност? Истина? По утъпкана пътека бягам. Може би някой е сънувал преди мен. Дали знае кога ще спра? Да спра, за да усетя аромата на стари рибарски мрежи. Да спра, за да ...