Сънят на баба Гицка

           СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА

Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сукалче с 2 бутилки памидово вино. Само оня калпазанин Дочо не донесе нищо, па иска началник да става. Ееее, не че другите носеха  млади агнета, тлъсти кокошки и трепани диви зайци  само за курбан, ама нейсе. Голям ихтибар ù направиха, зер беше вече майка на Министър. Абе друго си е властта. Имат ти уважението, па и келепир има. Килерът се напълни. Даже баба Гицка даде онова охтичавото пиле на комшийката, да я споменува с добро, та и баба Гицка хаир да види. Докат шеташе около гостето, снаха ù два пъти я подмива и сменява ония пущини, дето беха като кюлоти, ама не беха. Пантерси ли им викаха или нещо подобно, оти баба Гицка не беше вече оная младата и пъргавата, както  я беше изтипосал оня хаирсъзин Ст.Л.Костов.

 Баба Гицка свали ченетата, тури ги в бурканче от лютеница, пълна с хладка вода и си легна самотна. Мина малко време и в стаята се чу равното ù дишане, па даже от време на време и похъркваше сладко, сладко. И тогава стана що стана и баба Гицка засънува чуден сън.

          Гицка Големанова, по баща Коджакафалиева, беше напета мома, първа кипра у селото. Още га беше мома, ергените я задеваха на хорото и всеки искаше да се фане до нея. Зер можеше да му излезе късметя у тъмното. Гицка беше отворена като на Халите вратите. Беше модерна и свободомислеща. Обичаше тайфите, яденьето, па и си попийваше  га имаше на аванта. Като ученичка беше добра, само по пеене имаше поправителен изпит в четвърти клас. Ама после кога порасна, даскалът ù даваше частни уроци на поляната по вечерно време, та имаше се шестици по пеене. Ойде в Софията да учи в Консервата, ама нищо не стана и тя се цани като вакарелска слугиня, макар че беше от Пасарел.

          Чорбаджията я аресваше, оти беше пъргава и гиздава, имаше много матриал за бичене у нея. Па и пазвата и беше като на дойна крава, ама стегната и заострена като ланските круши.

          Един ден като се връщаше от рандеву с Гого от техното село, дето сега служеше в гвардията на Президента, пред  стадиона срещна един млад ергенин с куфарче в ръка. Той я закачи и покани на кафе в Панорамата на НДК. Бил футболист, демек ритнитопковец. Гицка го изгледа ококорена, па рече „арно да одимо”. Пиха кафе с коняк, после коняк с кафе, направиха главите и той я заведе на дискотека. Чорбаджиите-софиянци  бяха на село,  да стегнат бащината къща за летото. След дискотеката момчето я изпрати до тях и рече, че му се пиело пак кафе. Сабалле он си ойде а Гицка взе да оправя апартаменто.

На другия ден момчето, викаха му Митко бомбата, пак я изведе, та ходиха на модно ревю.  Там беше пълно с ритнитопковци, позна ги по стриганите глави и блондинките, дека жужеха около тях. Ха да си тръгнат и не щеш ли дойде един баровец с 3 реда ланци на врата. Казвал се майор Деянов, ама вече бил подполковник  и издавал списание за мъже. Той се усмихна на Гицка, потупа я тук-там, и вика” хайде да станеш  модел, да ти направим гореща фотосесия за месец май”. Гицка го гледа, гледа, па рече „ами айде”. Тя въобще не предполагаше какъв живот я очакваше.

          На другия ден Митко Бомбата я заведе при Деянов, изкъпаха я, начервиха я с разни помади, мазила, чертаха я с моливи и четки, па я снимаха, снимаха, докат се измориха. Само наша Гицка гледаше ококорено голите си цици, осветени от прожекторите, и златните  ширити, дето ù служеха за кюлоти, ама не се виждаха много, оти се бяха скрили у дупето ù. Ами то не болело, си каза тя и пъхна пачката пари в пазвата, която стана още по-пищна.

          След няколко месеца си купи кола, червена като великденско яйце. Викаха му Ферари. Парите даде бившият майор, произведен в  чин подполковник. Митко Бомбата беше заминал за Албания и риташе топка у комшиите в техния Примердивизион. Негово место зае Боре тухлата. След третата  гореща сесия я накараха да пее, ама пак по голи цици. Тя пееше едно,  а се чуваше друго. Голема техника, си каза тя и продължи да си отваря устата.  Издадоха няколко албума, направиха рекламни видеоклипове, запознаха я с един дебел циганин, дето също пеел, ама тя не го хареса и го смени с един друг, дето пак ритал топка. Абе тя си падаше по футбола и помагаше на Гената да реди националния. Много скоро Гицка не се казваше вече Гицка. Кръстиха я Джина. Било по-звучно. Е арно, си каза тя, изкуството искаше жертви, така или иначе майка ù нямаше да я познае. По едно време искаха да я направят депутатка, ама тя отказа. Било ù скучно да търка цел ден дървените пейки, макар че я убеждаваха, че там ще се мерка един път на месец. Ама Гицка си беше инат от малка, и като каза не, та не. Не искаше да се глави там по Димитровден. В фотото по ù аресваше, а и с пеенето беше добре. Спомняше си за даскала, дето я онождаше като ученичка и му беше благодарна за нотите, дето беше изучила с него, па и други мурафети. Беше оправен човек.

          За кратко време Гицка беше станала любимка, не само на града, но и на цяла България. Търсеха я за интервюта и изяви, за конкурси и журита. Телевизията я включи в Алеята на Славата, натопиха ù ръката и цицата в редкия цимент. Парите валяха като пролетен дъжд.

 Веднъж отиваше на гореща фотосесия и едно цигане я подгони, за да ù иска автограф. Тя се уплаши, че ще ù открадне чантата и се затича. Тичаше, но не напредваше. Искаше да тича по-бързо,  но краката ù отказваха да се движат. Ето цигането вече я настигаше и щеше да ù грабне чантата, а краката отказваха. Отчаяна, Гицка видя пред себе си езерото Ариана и без да му мисли много, се хвърли във водата, за да се спаси от своя преследвач. Чудно, макар че беше зима, водата в езерото беше топло. Заплува, но ръцете ù не се движеха, замахна по-силно и се чу трясък от счупено стъкло.

          Баба Гицка се събуди от шума и болка в лявата ръка. Поиска да запали нощната лампа, но тя не беше на мястото си. Лежеше на пода със счупено. Баба Гицка почуства болка и нещо лепкаво по ръката си. Беше кръв. Все още чувстваше топлината на водата в езерото Ариана. Събуди се окончателно. Лежеше в леглото  и пак се беше  напикала.