Обичам съня. Той ме спасява. Той ми помага. Той ме пречиства. Щом лоши чувства налегнат и завземат душата ми, веднага си лягам. Отпускам се, забравям. Заспивам. Сънувам. Щом се събудя светът вече е друг. Да, за останалите хора си е същият, но за мен, преродената, не е. Различен е. По-добър е.
Всяко заспиване е малка смърт. Всеки сън пренася ми душата на непознато място, различно. Тя е отлетяла и витае. Тя се разнообразява и забравя трудния земен живот. А после, събуждането - то е прераждане. И всичко вече е друго. Светът е нов. Няма вече лошо, всичко е светло и красиво. Ти си отпочинал, зареден с нови сили и енергия. Готов си да покоряваш света, защото на душата ти вече и е по-леко, а тялото и е по-силно и здраво. Лошото е забравено. Доброто предстои. Ах, как обичам съня.
© Нели Всички права запазени