11.10.2008 г., 15:02

Сърце в окови

1.4K 0 0
 

Пролог

"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ми, майко, ще убия, никога не съм предполагал, ще убия, да, убих, убих, и ще убия отново, не съжалявам, все едно да убиеш хищник...

Всички сме подивели. Изпълва ме чувство на гордост, че съм един от тези неустрашими мъже. Извика един, извикваме всички. Падне един, скачат трима. Не мога да го обясня и не, не искам, оставете ме в този миг, не съм тук, не съм тук, нищо не знам...

Има твърде много кръв. Нищо не виждам. Вали ли?... Тъмно е. Знам, че са там, ще убия... убих... летя... ще ги стигна... нищо не знам...

Обичам те, Яна..."

9 август, 1877 г.

Дамян не се завърна никога от Шипка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...