24.02.2009 г., 11:05 ч.

Съзнание 

  Проза » Други
610 0 0
1 мин за четене

 

Лъч светлина огря ръцете му... Топлият дъх на Слънцето го обгърна... Очите му се затвориха, а чувствата се преплетоха,  падайки в безкрайността на океани – сълзи на щастие. Мъката и агонията обърнаха гръб, опръскани от капчици  кръв. Светът се разби като кристална чаша на многобройни мънички парченца, хвърчащи във въздуха, превръщайки се в Астрална материя, изчезващи за сляпото око на човека. 

Вратата се отвори и оттам надника Съзнанието, държащо в ръцете си Лунен ключ... Захвърли го пред прага на душата и се усмихна налудничаво. Тя погледна ключа, ала той й се стори прекалено далеч. Протегна се, не го достигна – Съзнанието не й позволяваше... То й шепнеше, че е луда и ако се опита още по усърдно, ще прекрачи границата и няма да може да запази равновесие между световете. Прогонена и изолирана от единия, в търсене на втория и скитаща към третия, но вместо това виждаща светлината към осмия... Без път, без надежда...

 Душата се одръпна плахо назад и потърси волята. Не я намери. Въздъхна. Погледна във кълбото тъмнина пред нея, пречупващо светлината, поглъщащо малко по малко мислите, спомените, мечтите... Нея самата... То също я погледна, погледите им се срещнаха и двамата притаиха дъх в безмълвна борба за надмощие над  Гарвана. А Гарванът беше разрухата и унищожението на енергиите, създаващи се от противоположностите на Всеобятното и Непредсказуемото.

 ... Свят без господар, воден от криещото се и примамливо, необятно и безкрайно Съзнание...


 

© Балградон кСул Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??