Тайната на сътворението

     Перифразирайки леко Хегел от неговия знаменит труд "Феноменология на духа", можем да кажем, че:   

Вселената е поле, в което шества абсолютната идея!   

Днес е времето, когато всичко е подложено на съмнение. Живеем в милениума на тоталното съмнение. Това е стряскащо, разочароващо, но и въодушевяващо. Има учени, които отричат дори съществуването на вселената, обявявайки я за фикция - за холограма. Такива са например физикът Дейвид Бом и неврофизиологът Карл Прибрам. Точно по този повод Майк Толбът написа сензационната си книга, озаглавена "Холографската вселена". Но и тук, следвайки библейския Еклисиаст, можем да възкликнем, че "Няма нищо ново под слънцето", защото много древни индийски учения ни внушават аналогичната идея - обявявайки вселената за Мая - илюзорен свят. И някъде зад този илюзорен свят, според тях, лежи добре скрита абсолютната истина, известна като Дхармакая. И все пак дали вселената е холограма си остава поне засега една все още недоказана, а може би и недоказуема хипотеза. Оставяйки встрани подобно твърде крайно твърдение, нека се запитаме:

защо всичко във вселената - от макросвета - до микросвета и квантовия свят, съществува само в състояние на движение.

Въртят се планети, звезди, галактики, метагалактики, а вероятно и цялата вселена. А ако тази вселена не е единствена, то можем да предположим, че и всяка друга вселена участва във въртеливо движение. Още от уроците на училищната физика знаем за знаменитото откритие на самоукия физик Майкъл Фарадей:

Вътре във всеки един проводник, движещ се въртеливо в магнитно, т.е. в електромагнитно, поле, възниква електрически ток.

Точно това откритие е направило възможно "серийното" производство на електричество и с това е препоставило съвременното общество да се радва на много благини, недостъпни на човешкия род преди него. Знам, че нетърпеливо ще си зададете въпроса:
 

а какво се произвежда при въртенето на цялата вселена в заобикалящото я нищо.

Защото да предположим, че тя се върти напразно, подобно на детски пумпал, би значело да обвиним Бог в нецелесъобразност. А Бог е всъщност най-висшата неутилитарна целесъобразност. Безусловно при въртенето на отделните части на вселената възникват силови полета. С тях е пропит и микросвета. Тези полета са нужни за добрата синхронизация на отделните части и като венец - за да се осигури самото съществуване на вселената - цялостно и покомпонентно. Ако оприличим, обаче, вселената на чудовищно голям ротор, или ако предпочитате - на ротационен жироскоп, то става ясно, че освен силови полета това въртене произвежда и още нещо. Знам, че тук ентусиазирано ще възкликнете като Архимед, когато гол изтичал от банята по улиците на Сиракуза: Еврика! И вашето Еврика ще означава, че сте проумели в миг, че:

вселената така произвежда глобалното си Време.

Големият физик Пол Дирак /откривател на антиматерията/ в последния си цикъл лекции, в главата посветена на космологията, отбелязва, че:

във вселената се ражда материя равна като количество на квадрата на Времето, през което тя е съществувала.

Той предполага, че това Време следва да бъде измервано в атомни единици. Не ви ли напомня това донякъде най-знаменитата формула на Айнщайн за енергията, известна като:  

Е е равно на ем по це на квадрат,  

където Е е пълната енергия на едно тяло, а це е скоростта на светлината във вакуум. Ако приемем условно, че ем /масата/ е 1, то формулата на Айнщайн гласи, че:  

Е е равно на це на квадрат.  

А формулата на Дирак гласи, че:  

Ве е равно на те на квадрат,  

където Ве е веществото във вселената, а те е времето за съществуването й. Наистина удивителна прилика.      

     Сега, когато открихте сами, че с въртенето си вселената произвежда време, вече сте наясно, че веществото в нея расте стремглаво и то по формулата на Дирак. Това следва да ви обясни и защо разбягването на галактиките не може да разреди количеството вещество във вселената, въпрос над който физиците отдавна блъскат глави.     

      Покойният Стивън Хокинг, съвместно с Роджър Пенроуз, работеше върху Теорията на черните дупки. Черните дупки са нещо като канали-прахосмукачки във вселената. Те се хранят с вещество, като го поглъщат необратимо. Те, обаче засмукват и светлината и то завинаги. Но какво се случва с това вещество? Справедлив въпрос! Можем да предположим, че:

веществото, известно като светла материя, преминавайки през черната дупка се трансформира в тъмна енергия.

Днес е добре известно, че светлото вещество във вселената е едва около 6 процента от нея, а тъмната енергия преобладава в много пъти. Щом и светлината се поглъща, то е ясно защо възниква тъмната енергия. А възможен ли е обратният процес:

процесът на избълване на тъмната енергия в светло вещество.

Мисля, че да и това се осъществява в т.нар. бели дупки. От всяка такава бяла дупка се ражда вселена. Днес ние говорим за т.нар. сингулярност - прасъстояние на вселената, от което е започнал големият взрив, родил светлото вещество в нея. Всъщност тази сингулярност е само една от възможните бели дупки. Така погледнато на въпроса, можем да оприличим вселената на гигантски басейн, който се изпразва откъм светло вещество през тръби наречени "черни дупки" и се пълни със светло вещество през тръби наречени "бели дупки". Оттук е ясно, че нещата за съотношението между количеството на светлото вещество и количеството на тъмната материя, и тъмната енергия, зависи както от броя на черните и на белите дупки, така и от техния дебит. Но този много интересен въпрос досега дори не е поставен на обсъждане от физиците.