16.06.2024 г., 12:49 ч.

"Тайният отдел: Схватка с Лешия" 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
208 0 0
8 мин за четене

ТОЗИ РАЗКАЗ Е ПРЕВЕДЕН ОТ САМИЯ АВТОР

Глава 1: Ново назначение

През 1952 година, в сърцето на Москва, на улица Лубянка, се криеше един от най-засекретените отдели на НКВД — Отделът за изучаване на свръхестествени явления. Този отдел не фигурираше в официалните документи и съществуването му бе известно само на малцина избрани.

Анна Петровна Белова беше млада, но вече доста опитна офицерка на НКВД. На своите 28 години, тя бе успяла да се докаже като безстрашен и проницателен следовател, успешно разкривайки сложни дела. Тя наскоро се бе завърнала от Ленинград след успешно разследване на случай с изчезнали лица, свързан с организираната престъпност.

Една сутрин Анна получи спешна заповед да се яви на Лубянка. Тя усещаше, че това ще бъде необичайно задание, но дори не предполагаше колко. Когато влезе в просторния кабинет, я посрещна полковник Иванов, един от най-уважаваните и опитни офицери на НКВД.

— Товарищ Белова, — започна Иванов, гледайки я настойчиво, — вашата работа в Ленинград бе високо оценена, и имаме ново, изключително важно задание за вас.

Анна леко се напрегна, но не издаде емоциите си.

— Чували ли сте за нашия Отдел за изучаване на свръхестествени явления? — продължи полковникът.

Анна кимна. Беше чувала за този отдел, но го считаше по-скоро за мит, отколкото за реалност.

— От днес вие сте нашият нов служител. Вашето първо задание е да се справите с дух, който всява ужас в едно отдалечено село. Според слуховете, този дух е древно фолклорно същество, известно като Леший. Вашите умения и способност да разгадавате тайни ще са необходими тук повече от всякога.

Глава 2: Пътуване до Глушино

На следващия ден Анна се отправи към малкото село Глушино, разположено дълбоко в горите. Пътят беше дълъг и труден, но такива дреболии не я плашеха. Когато пристигна в селото, тя веднага забеляза напрегнатата атмосфера. Жителите я гледаха с подозрение и страх.

Анна реши да говори с местния старейшина, Дмитрий Петрович, стар, но все още крепък мъж. Той й разказа за последните събития в селото.

— Всичко започна преди няколко месеца, — започна Дмитрий. — Леший започна да се появява в гората, и оттогава ни изчезват деца, а животните се държат странно. Но най-страшното са нощните кошмари, които мъчат всички жители. Никой не може да спи спокойно.

Анна слушаше внимателно, опитвайки се да разбере природата на тези явления. Обучението й включваше основи на фолклора и свръхестествени същества, но реалността се оказа много по-сложна.

— Трябва да разгледам гората, — каза тя решително, ставайки от мястото си.

Глава 3: Тайната на гората

Гората около Глушино беше гъста и мрачна. Анна крачеше по тясна пътека, вслушвайки се във всеки звук. Стъпките й ехтяха в тишината, а въздухът беше пропит с странен, леко сладък мирис. Внезапно чу шепот и пред нея се появи мъгляв силует, който бързо изчезна в сенките на дърветата.

Тя знаеше, че Леший може да бъде опасен, затова беше подготвена предварително. В раницата си носеше амулети, заклинания и древни текстове. Тя спря на поляна и, приседнала, започна да подготвя ритуал, който, надяваше се, ще й помогне да се свърже директно с духа.

Анна си припомни стихове на латински, които бе учила някога, и прошепна:

In umbra silvarum,
Quam vetus est et frigidum,
Spiritus naturae latet,
Aeternum malum temptat.

Тези думи сякаш събудиха нещо в гората. Около нея започнаха да се появяват странни образи, и тя трябваше да напрегне цялата си воля, за да не се поддаде на страха. Тя усещаше присъствието на Леший все по-силно.

Глава 4: Схватка с Лешия

През нощта Анна се върна в гората, за да проведе ритуала. Тя запали огън и започна да чете заклинания на латински:

Lux in tenebris lucet,
Et tenebrae eam non comprehenderunt.

Изведнъж от тъмнината на гората се появи Леший. Очите му горяха със злоба, а фигурата му беше обгърната от зелен светлина. Той започна да напада Анна, но тя беше готова. С помощта на древен амулет и магически думи, тя успя да овладее духа и да го заключи в кръг от светлина.

— Не можеш да останеш тук, — твърдо каза тя, държейки амулета в ръка. — Върни се в своите земи и не смей повече да тревожиш хората.

Леший се опита да избяга, но силата му постепенно намаля. В крайна сметка, той изчезна, оставяйки след себе си само лек ветрец и чувство на облекчение.

Глава 5: Победа и нови предизвикателства

Връщайки се в Москва, Анна разбра, че нейната работа в свръхестествения отдел едва започва. Тя знаеше, че я очакват нови изпитания и срещи с още по-опасни същества.

На стената на кабинета й вече висеше амулет, напомнящ за победата над Леший. А до него тя бе написала своите собствени стихове:

Semper in pugna,
In umbra et lumine,
Cor fortis vincit,
Malum secedit.

Тези думи станаха нейното мото и символ на новия й живот, изпълнен с тайни и опасности, но също така и с величие. Анна беше готова да се бори за безопасността на своята страна до последния си дъх, знаейки, че нейните знания и решителност ще й помогнат да преодолее всякакви трудности.

 

ОРИГИНАЛ

"Тайный отдел: Схватка с Лешим"

Глава 1: Новое назначение

В 1952 году, в сердце Москвы, на улице Лубянка, скрывался один из самых засекреченных отделов НКВД — Отдел по изучению потусторонних явлений. Этот отдел не значился в официальных документах и его существование было известно лишь немногим избранным.

Анна Петровна Белова была молодой, но уже весьма опытной офицершей НКВД. В свои 28 лет, она успела зарекомендовать себя как бесстрашный и проницательный следователь, успешно раскрывая сложные дела. Она недавно вернулась из Ленинграда после успешного расследования дела о пропавших без вести, связанного с организованной преступностью.

Однажды утром, Анна получила срочный приказ явиться на Лубянку. Она чувствовала, что это будет необычное задание, но даже не предполагала, насколько. Когда она вошла в просторный кабинет, её встретил полковник Иванов, один из самых уважаемых и опытных офицеров НКВД.

— Товарищ Белова, — начал Иванов, пристально глядя на неё, — ваша работа в Ленинграде была высоко оценена, и у нас для вас новое, чрезвычайно важное задание.

Анна слегка напряглась, но не выдала своих эмоций.

— Вы слышали о нашем Отделе по изучению потусторонних явлений? — продолжил полковник.

Анна кивнула. Она слышала об этом отделе, но считала его скорее мифом, чем реальностью.

— С этого дня вы — наша новая сотрудница. Ваше первое задание: разобраться с духом, который наводит ужас в одном из отдалённых сёл. Этот дух, по слухам, является древним фольклорным существом, известным как Леший. Ваши навыки и умение разгадывать тайны пригодятся здесь как никогда.

Глава 2: Путешествие в Глушино

На следующий день Анна отправилась в небольшое село Глушино, расположенное глубоко в лесах. Дорога была долгой и трудной, но её не пугали такие мелочи. По прибытию в село, она сразу заметила напряжённую атмосферу. Жители смотрели на неё с подозрением и страхом.

Анна решила поговорить с местным старостой, Дмитрием Петровичем, старым, но ещё крепким мужчиной. Он рассказал ей о последних событиях в селе.

— Всё началось несколько месяцев назад, — начал Дмитрий. — Леший стал появляться в лесу, и с тех пор у нас начали пропадать дети, а животные ведут себя странно. Но самое страшное — это ночные кошмары, которые мучают всех жителей. Никто не может спать спокойно.

Анна внимательно слушала, пытаясь понять природу этих явлений. Её обучение включало основы фольклора и потусторонних существ, но реальность оказалась гораздо сложнее.

— Мне нужно осмотреть лес, — сказала она, решительно поднимаясь.

Глава 3: Лесная тайна

Лес, окружающий Глушино, был густым и мрачным. Анна шагала по узкой тропе, прислушиваясь к каждому звуку. Её шаги гулко раздавались в тишине, а воздух был пропитан странным, слегка сладковатым запахом. Внезапно она услышала шёпот, и перед ней появился туманный силуэт, который быстро исчез в тени деревьев.

Она знала, что Леший может быть опасен, и поэтому заранее подготовилась. В её рюкзаке были амулеты, заклинания и древние тексты. Она остановилась на поляне и, присев, начала готовить ритуал, который, как она надеялась, поможет ей связаться с духом напрямую.

Анна вспомнила строки на латыни, которые учила когда-то, и прошептала:

In umbra silvarum,
Quam vetus est et frigidum,
Spiritus naturae latet,
Aeternum malum temptat.

Эти слова словно пробудили что-то в лесу. Вокруг неё стали мелькать странные образы, и ей пришлось напрячь всю свою волю, чтобы не поддаться страху. Она чувствовала присутствие Лешего всё сильнее.

Глава 4: Схватка с Лешим

Ночью Анна вернулась в лес, чтобы провести ритуал. Она разожгла костёр и начала читать заклинания на латыни:

Lux in tenebris lucet,
Et tenebrae eam non comprehenderunt.

Внезапно из темноты леса появился Леший. Его глаза горели злобой, а фигура была окутана зелёным светом. Он начал нападать на Анну, но она была готова. С помощью древнего амулета и магических слов, она смогла обуздать духа и заключить его в кольцо света.

— Ты не можешь здесь оставаться, — твёрдо сказала она, держа амулет в руке. — Возвращайся в свои земли, и не смей больше тревожить людей.

Леший пытался вырваться, но его сила постепенно иссякла. В конце концов, он исчез, оставив после себя лишь лёгкий ветерок и чувство облегчения.

Глава 5: Победа и новые вызовы

Вернувшись в Москву, Анна поняла, что её работа в потустороннем отделе только начинается. Она знала, что впереди её ждут новые испытания и встречи с ещё более опасными существами.

На стене её кабинета теперь висел амулет, напоминавший о победе над Лешим. А рядом с ним она написала свои собственные строки:

Semper in pugna,
In umbra et lumine,
Cor fortis vincit,
Malum secedit.

Эти слова стали её девизом и символом новой жизни, полной тайн и опасностей, но также и величия. Анна была готова сражаться за безопасность своей страны до последнего дыхания, зная, что её знания и решимость помогут ей преодолеть любые трудности.

© Васил Морро Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??