Добър вечер, Тайнство.

   Как си? И тази вечер лицето ти светло от грижи е помрачено? Нима светлия лъч не минава през твоите очи? А те виждам така истински и чист в своите мъки и терзания потънал. Като поет с перо пропито от сълзите на скрити усещания. Тайнство, искам да ти призная, че вечер когато прибера се в моя зандан усещам уханието ти, целувките ти... Ръцете ти и дъха ти. Без чувства са тези усещания похотливи...

О, тайнство само, ако знаеш, как в  нощите копнея в мен да събудиш всичко що тлее... страст, любов. Но дали, ако те разкрия от тебе успея и болки, тъги да изтрия ще  си тъй жаден за спокойствието блажено, но познато? Дали така ще гледат очите ти с блясък, ако останем разкрити...

До скоро, Тайнство

Подписано с целувка и от топла длан следа...