Добър вечер, Тайнство.
Как си? И тази вечер лицето ти светло от грижи е помрачено? Нима светлия лъч не минава през твоите очи? А те виждам така истински и чист в своите мъки и терзания потънал. Като поет с перо пропито от сълзите на скрити усещания. Тайнство, искам да ти призная, че вечер когато прибера се в моя зандан усещам уханието ти, целувките ти... Ръцете ти и дъха ти. Без чувства са тези усещания похотливи...
О, тайнство само, ако знаеш, как в нощите копнея в мен да събудиш всичко що тлее... страст, любов. Но дали, ако те разкрия от тебе успея и болки, тъги да изтрия ще си тъй жаден за спокойствието блажено, но познато? Дали така ще гледат очите ти с блясък, ако останем разкрити...
До скоро, Тайнство
Подписано с целувка и от топла длан следа...
© Апокалиптикс А Все права защищены