2 мин за четене
Вечер, когато бялата вещица заспи и черната заеме мястото и когато слънцето угасне заслепено от великолепното сияние и величие на луната, там, където се прекланят на тъмнината и почитат мрака и разрухата, там, където нереалното е самата реалност, а реалността е просто поредната илюзия, там, където животното е човек, а човекът - животно, мъртвият е жив, а живият е мъртъв, там, където вярата в свещеното е грях и се наказва чрез блаженства... Нереална реалност, създадена от нереално и безумно съзнание, съзнание, което знае колко на брой са звездите по небесния небосвод, съзнание, което хиляди пъти е прекосявало млечния път, съзнание страдащо, вярвайки, че да страдаш е присъщо само на Боговете...
Една илюзия по-реална от самия тебе, един пропилян живот в името на неосъзнатото и скрито свръх АЗ . Свят, където само и единствено Кралят има правото да извади очите си и да се изсмее насреща им, че те вече не му трябват, че те вече няма да го лъжат...
Столетни замъци, покриващи го от край до кра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация