- Ало, Димо, какво стана с работата?
 - Работата стана, идвай да земеш твоето.
 - Идеално! Идвам.
Взе раницата. Още щом Димо отвори вратата, замириса на ганджа. Източникът беше тъмно зелена купчина, изсипана на масата в хола. Загреба с пълна шепа и замачка лепкавите глави, после ги подуши.
 - Мазна е, нали?
 - Хараби е.
Всеки сви по един масур и запушиха.
 - Двеста за двеста, еби му майката. Миналата година за двеста взех цяло кило. Наплашени са всички и има защо, ченгетата чакалят и не искат да им плащаш, защото вече и тях чакалят. На никой не му се влиза в затвора.
 - Да я легализират и толкова.
 - Никога няма да стане.
 - Тъпи, разплути политици. Винаги ще се пуши марихуана и те нямат власт да я спрат. Могат единствено да контролират търговията с нея, само ако я легализират обаче. Ама нали ми мислят доброто, за три грама влизам в затвора, а за това тука ще изляза побелял. Легализация! Народът трябва да излезе по улиците!
 Димо избухна в смях.
 - Ти ще водиш народа с мегафон и коз. Тълпата ще разгони парламента и ще те обяви за президент. Първата ти работа е да сложиш зеленото листо за герб.
 - ХАХАХАХА.
Изпушиха още един и Димо запали цигара.
 - Скоро ще забранят и цигарите.
 - Да ги забранят, тъкмо няма да им гледам тъпите надписи.
 - Какво пише сега?
 - "Пушачите са педерасти!"
 - БУХАХАХААХ.
 - Свий още една.
 - Мързи ме. Ето там е лулата, тъпчи и пали.
Лулата бе натъпкана и запалена.
 - Не можеш да се справиш със закона. Ти си охлювът, а той е валякът. Научи се да живееш някак с него.
 - Е нали вече двайсет години живея с него. Срещу мен е, защото завивам в хартия коноп вместо тютюн, ебати простотията.
 - Законът си е закон. Без закон ще има хаос.
 - Законът се променя. Някога за всяко провинение е имало едно наказание - смърт.
 - Има хора, които си мечтаят за тези времена.
 - Или пък за кражба да ти отсекат ръката.
 - Мисля, че арабите го правят.
 - Арабите пушат хашиш колкото си искат. Но пък им е забранено да пият.
 - Закони, какво да ги правиш. Родени сме преди времето си, а не примерно след сто години, когато терапевтичния ефект на марихуаната ще е признат от всички и хората няма да ги е страх от себе си, ще искат да опознаят себе си.
  - ХАХАХА, чакай да си го запиша.
  - Представи си, че някой трябва да се жертва пред закона за да се легализира тревата. Готов ли си да се жертваш за всички пушачи на ганджа в името на легализацията?
  - Готов съм! В името на легализацията ще се оставя на закона да ме смаже. Но има и друг вариант. Охлювът да спре валяка.
  - ХЕХЕХЕ.
 
  Дойде време да излизат, нарамиха пълни раници и сложиха очилата, които ги предпазваха от светлина и предпазваха другите от очите им.

  Две ченгета седяха в полицейска "Астра", един от тях четеше вестник и цъкаше с език.
  - Браво! Да освободят най-големия наркопласьор в града! Докато го хванат нашите изгубиха две години и само след седмица го пускат. Някой е опънал доста пари.
  - Еех, защо и аз не съм прокурор. Или поне началник на полицията, че и аз да си дигна къща на морето.
  - Какво ще стане ако всички започнат да взимат пари за да не вършат работата си.
  - Ако взимаме пари без да работим, това значи че сме в рая - захихика този зад волана.
  - Аз никога не бих взел пари за да пусна престъпник.
  - Сигурен ли си?
  - Разбира се. Имам деца, ти също. Като знам какви бродят по улиците ми се иска направо да ги разстрелвам. Най-малкото заслужават здрав бой и директно в панделата да им скъсат дупетата. Ти би ли взел пари?
  - Не знам, може и да взема, имам деца ти също- пак се смееше оня.
  Другия, като разбра, че не може да се говори сериозно, поклати глава и се зачете във вестника. После вдигна очи и ги видя.
  - Виж ги тия двамата, виж на какво приличат. Небръснати, раздърпани дрехи, че и тъмни очила по мръкнало. За големи пичове ли се мислят? Гангстери? Ами вземи да се избръснеш, сложи една изгладена риза, да заприличаш на човек. Това е от прекалено гледане на  екшън-филми и от рап музиката .Ако хвана сина си да слуша рап ще го нашамаря. Чувал ли си какви ги пеят? Само цинизми. Насилие, курви, марихуана... Тази музика трябва да се забрани. Децата слушат това и подражават. Купуват си марихуана и бягат от часове за да пушат, изживяват се като кой знае какви бунтари и така се зарибяват и за други наркотици.
  - Кой ги знае тия двамата, сигурно раниците им са пълни с дрога, а може и да са въоръжени.
  Противникът на рапа го изгледа, това не му беше хрумнало. Мисли секунда, после каза:
  - Хайде да ги проверим - И слезе от колата.
  - Чакай, бе - изскочи и той след него. "Ама че куку. Не трябваше да го дразня".

  Димо ги видя първи. Едно ченге ги пресрещна, второ идваше зад него.
  - Я си отворете раниците и покажете какво носите - извика рязко първото.
  Васко досега беше вървял унесен някъде си и се стресна, дори подскочи. Реакцията му подейства на Димо по-силно от думите на полицая и той побягна.Васко гледаше полицая изненадан, после извърна бързо глава и проследи Димо, който се шмугна в съседната уличка, гонен от другия полицай.
  - Ако побегнеш, ще стрелям - каза ченгето с насочен към него пистолет - какво има в раницата?
  - Нищо особено.
  - Отвори я тогава.
  - Какво има в раницата засяга само м...
  - Отваряй ти казах! Отвори я и я изсипи!
  Васко се подчини.
  - Отвори този пакет! Какво е това?
  - Подправка.
  - Така ли? Джоджен? Идваш с мен, боклук такъв. Ще проверим това подправка ли е или чай.
  - Ще ти дам каквото имам, само ме пусни.
  - Не ме ядосвай, лайно!
  - Пусни ме, моля те.
  - Нарушиш ли закона, трябва да си понесеш наказанието. - Гласът му беше по-мек, виждаше, че Васко се страхува. - Спокойно, може да ти се размине, но ако ни помогнеш. Случва се на всеки да сбърка. Можеш да изкупиш вината си и да се поправиш. Сега идваш с мен!

  Димо тичаше колкото може, сърцето му биеше лудо. Навлезе в парка, по мрачните алеи нямаше никой. Извърна се и видя ченгето на няколко метра от себе си и, както му се стори, настигаше го много бързо. Втурна се отново напред, но беше изгубил скорост и след десетина метра почуства как тежко тяло го блъска в гърба и събаря на земята. Ченгето беше доста по-силно. Докато бяха на земята, то му нанесе мощен удар с лакът в гърдите и той се сгърчи, опитвайки да си поеме въздух.
  - Ще бягаш, а! - Ритна го с кубинката. "Ама че плужек". Беше малко разочарован, искаше това леке да му окаже съпротива и той да го смачка. - Защо бягаш, гадно наркоманче ли си?
  - Баща ми има пари, вземи всичко каквото имам сега, после ще ти дам още, само ме пусни.
  Ченгето му свали раницата, в нея имаше само един пакет с големина и форма на хляб.
  - Какво има тук. Не лъжи! - изрита го пак.
  - Марихуана - отговори с мъка Димо.
  - Я да видя какво имаш - изпразни му джобовете и прибра всички пари, които намери. После го изправи на крака и му сложи празната раница на гърба. Заговори му спокойно - Ако някой разбере какво е станало тук ще те намеря и убия. Сега се омитай. На бегом!
  Димо изчезна в тъмнината. Щом ченгето остана само, се наведе  и вдигна пакета. Повъртя го в ръцете си. "Може да потрябва". Огледа се за място, където да го скрие.

  От доста време седеше в тази бяла стая, в която имаше само маса и два стола. Най-накрая вратата се отвори и влезе човек с вретеновидна форма, в ръката носеше листи събрани с кламер. Без да проговори седна на свободния стол от другата страна на масата и го загледа. Усмихна се. После наведе очи към листите.
  - Васил Иванов Кунчев, хахаха! Как ти викаха в училище? Левски?
  - Не, Дякона.
  - Аха. Добре, Дяконе, знаеш защо си тук, нали? Хванали са те с доста марихуана, а тя е забранена от закона. Сега има два варианта: лош и по-малко лош. При лошия отиваш в затвора за доста време. - Вретеновидният направи пауза, Васко продължаваше да мълчи. - При другия вариант присъдата ще е по-малка, може дори да се разминеш с кафеза.
  - Какво се иска от мен?
  - Да кажеш откъде си взел марихуаната.
  - Не мога да кажа.
  - Защо да не можеш?
  - Защото аз съм просто един консуматор, това, което носех, беше само за мен.
  - Твоето аверче ли ти го достави?
  - Той също е консуматор.
  - Но той се измъкна, нали? А ти даже не си направил опит. Сега е последния ти шанс. - Говореше спокойно и му се усмихваше. Приличаше на шахматист с преимущество, готов да направи размяна на фигури.
  - Какво по-точно искаш да знаеш?
  - За начало може да кажеш името на твоето приятелче и къде да го намерим.
  - Няма да го кажа. Аз не искам да го намерите. Той реши да избяга и аз ще му помогна.
  - Що за инат проявяваш, не те разбирам. Между чука и наковалнята си, а пазиш твоя приятел. Той е мислил по-бързо от теб и спаси кожата. Сега ти трябва да спасяваш своята. - Млъкна и бръкна във вътрешния си джоб. - Пушиш ли?
  - Тютюн не.
  Вретеновидният се усмихна. Запали цигара.
  - И двамата сме пушачи. Твоят проблем е, че пушиш забранени от закона неща.
  - Тогава променете закона и ми решете проблема.
  - Някой ден и това може да стане, но дотогава много като теб ще отидат в затвора. Чувал си слухове за това какво става в затворите, нали? Слуховете са верни, но едно е да слушаш, друго е да го преживееш. -Изтърси цигарата в пепелника. -На твое място щях да кажа всичко каквото знам за твоя приятел. Ако си прав и той е само пушач като теб и на него ще му се размине с малко. Но ако продължаваш с този инат, все едно прикриваш наркопласьорите, ставаш съучастник и лошо ти се пише.
   - Наркопласьорите се крият от закона. Докато законът забранява марихуаната, ще има наркопласьори и на мястото на всеки заловен ще се появява друг. Да не мислиш,че един ден ще заловите последния пласьор и всички ще заживеят щастливо?
   - Хайде да легализираме всички наркотици тогава.
   - Защо не, щом търговията с оръжия е легална.
Вретеновидният го гледаше развеселен.
   - Момче, ти не знаеш къде се намираш. Може би ще е по-добре за теб да постоиш малко в затвора за да научиш някои неща. Липсва ти елементарен инстинкт за самосъхранение. Не ти ли се живее хубаво и щастливо, с жена и деца, кола, през лятото ще сте на море, през зимата на планина? Гледал си филмите за дивата природа, всяко животно и всяко растение се борят за оцеляване, за сметка на други растения и животни. Човешкото общество също се управлява от природните закони. Като мислиш за себе си, си полезен и на обществото. За да може обществото да се развива към по-добър живот, има нужда от индивиди, които да се стремят към по-добър живот.
    - Има нужда от егоисти?
    - Разбира се, че има нужда от егоисти! - вретеновидният се беше разпалил - Егоизмът движи света. Нормално е да мислиш първо за себе си, да искаш да получиш най-доброто.Ако трябва, го отнемаш от някой защото той го е взел по същия начин. Така е в живота. Така е и в спорта. Слънцето дърпа планетите към себе си и те се въртят около него, гравитацията е също форма на егоизъм. Първо трябва да си изпитал егоизъм за да можеш после да мислиш за другите.
    - И аз искам по-добър живот. Не съм сторил зло никому и не бих сторил. Невинен съм и ако бъда наказан за нищо, значи законът ти е пълен боклук. Съвестта ми е чиста.
    - Чудесно! Моята също е чиста.С чиста съвест обаче няма да ти е по-леко там накъдето си тръгнал. Вярно е, законът не е съвършен, но е необходим. Излез от тук, живей нормален живот и се опитай да промениш закона към по-добро, но недей да вървиш срещу него, не така, той ще те унищожи.
    - Пуснете ме и ще опитам да живея според закона.
    -Това е възможно само ако ни съдействаш. Помогни ни да намерим твоето аверче.
    - Няма да стане.
  Вретеновидния се облегна на стола с ръце на масата. Гледаше пред себе си, пое дълбоко въздух и издиша. Събра листите от масата и стана. Запъти се към вратата, отвори я и преди да я затвори каза:
    - Имаш време да си помислиш, но не много. Надявам се, че не съм ти говорил напразно.

   Съдия, адвокат и прокурор действаха в синхрон, произнасяха внушителни правни термини сякаш бяха заклинания, а те самите - жреци, извършващи религиозен ритуал. Ролята на Васко в церемонията беше да каже дали се мисли за виновен или невинен, но това беше само формалност, божеството щеше да приеме жертвата и в двата случая. Съдията взе чука и каза: "Осем години лишаване от свобода". Удари с чука.

    Влезе в килията, ключалката зад него изщрака. Един поглед изчерпа оскъдното обзавеждане-две двуетажни легла. Високо горе, близо до тавана, имаше прозорец с решетка.
     - Виж ти, свежа плът.
    Не беше сам. Върху едно от леглата се хилеше без доста зъби, слаботелесно човече. На другото легло долу се беше излегнал едър мъж. Беше прегърнал миловиден, слаб, мургав младеж, а той се гушеше в него.
     - Как ти е името?
     - Васко.
     - Аз съм Андрей, това сладурче до мен е Симо, а горе е Минко. Какво си направил?
     - Пуших ганджа.
     - И си продавал, нали?
     - Не.
     - Няма смисъл да лъжеш. Не съм следовател. Аз ще ти бъда най-добрия приятел, ще сме откровени един с друг и ще споделяме дълбоки тайни. Симо ми беше най-добрият приятел дълго време, но той скоро ще излиза. Обаче съм късметлия, ти идваш на негово място и си симпатяга, а иначе щях да си остана с тая маймуна, - кимна нагоре към Минко, който се хилеше безмозъчно - а него вече не ми харесва и да го пребивам. Ебали ли са те в гъза? - Изчака за отговор и като не получи такъв, изкрещя бясно - На теб говоря, курво! Май ще трябва да те науча как да се държиш. - Бутна Симо от леглото и се изправи. Беше по-висок и по-широк от Васко - Мислиш се за голям мъж, а? Сега ще те пробвам.
    Приближи се, взе ръката му и се опита да я пъхне в гащите си, но Васко я дръпна, тогава Андрей с широк замах го удари с опакото на ръката си, Васко отлетя към стената и си блъсна главата.
      - Ако пак ми се опънеш, ще те убия. Виждаш ли това? - И той измъкна един дълъг пирон от джоба си - Поне се дръж като мъж. В затвора, така или иначе, всички сме преебани. Стисни зъби и търпи. Пък, кой знае, може и да ти хареса, нали, Симо? - той се обърна и намигна на младежа, който гледаше само него.
    Васко се беше изправил, изчака Андрей да се извърне към него и го изрита с всичка сила в ташаците. Андрей извика и се преви. Васко се хвърли върху него и заби с все сила показалците си в очите му. Усети как ноктите му пробиват меката плът с мляскащ звук, бликна обилно кръв и опръска стените. Андрей крещеше обезумял от болка, лицето му беше кошмарно, от двете червени дупки бликаше кръв. Хвърли се слепешката към Васко, но той го отбягна и засили главата му в стената така, че другия падна и остана зашеметен на пода с треперещи в конвулсии крайници.
    Васко гледаше надолу, стоеше в локва кръв, видя ръцете си, те бяха червени. "Не съм по-добър от него. Същото животно". Страхът от болката, която можеше да изпита бе заменен от ужаса пред болката, която бе причинил. Гърлото му бе сухо и стегнато, а му се ревеше. Минко седеше без да помръдне, като вцепенен, лицето му бе една ухилена налудничава маска, очите му бяха отворени широко, пълни със страх. Симо с нечовешко спокойствие бе станал, отишъл при Андрей и го галеше по косата, без да каже нищо. Ръката му се плъзна в задния джоб, измъкна пирона и го заби в гърдите на Васко, и продължи да удря дълго след като той беше издъхнал, още блъскаше с пирона, докато надзирателите не отключиха вратата и не го събориха с викове.