Тази Мария

Матей бързаше да се прибере,  да вземе душ и  после да гледа мача с приятели. Все пак финалът на Световното не е всеки ден.Този път беше ред да се събират у Филип, което беше добре. Само на две преки от тях е и ще може да се прибере и на четири крака, ако бразилците победят. Изкачи стълбите със задъхване, превъртя ключа и влезе със замах. Странно. Не миришеше   на пържена цаца- това бе наредил да му  бъде приготвено за вечеря.

- Мария!

Никой не му отговори. Явно се е сетила  едва преди малко и е хукнала да търси  по магазините, че иначе, ще има ренде и сапун. Матей се засмя доволно. Жената трябва да  има страх. Ето, неговата  я е дресирал добре. Сега ще пристигне със сто извинения и ще бърза да му угоди всякак.  

Влезе в банята предоволен,  вече си мислеше как ще  я разтърси за ревера на роклята, а тя ще го гледа в очите, пълни със сълзи и ще мълчи, защото, ако заплаче, ще я удари с юмрук. А иначе  е без грешка  жената. Няма  да седне да прави фасони. И къща върти, и  децата отгледа  и  възпита добре. Малко трябва да й натрива фасона понякога,  колкото  да не забравя,  че в къщата има мъж.

Излезе от банята по хавлия.

- Мария!

Никой не му отговори. Погледна часовника бесен. Ще закъснее за мача. Да не би да й е станало лошо? В тая възраст жените припадат. Така беше чувал от Филип. По дяволите!  Отвори скрина  с бельото. Къде  са му  късметлийските чорапи? Беше лесно  обикновено. Казваше само :

- Мария!

И тя му ги носеше веднага.  Тук са   куп чекмеджета и рафтчета. Откъде да подхване? В третото  чекмедже намери чорапи, но не бяха там късметлийските. Сигурно са изпрани. Погледна простора през кухнята. Не, не беше изпрала днес. Ще й счупи кокалите, като си дойде. Да му  извърти такъв номер! Оставила ги е мръсни в коша!  Сега – потника. Откри  го на последния рафт.  Ами ризите? Ще й откъсна ръцете, само да ми се прибере тя. Ами ако нещо е станало и е в болница? Матей, по чорапи и потник, набра  телефона на Филип.

- Мария да е в болницата или у вас?

- Не сме я виждали днеска. Сега ще  звънна  до Бързата. Ще ти се обадя веднага.

Матей се луташе като пиян в  стаите. Отне му половин час да си намери риза и панталони. Минавайки покрай мивката, го лъхна страшна воня. Погледна изненадано и видя вмирисана риба, която, вместо да бъде опържена за вечеря, му се  смееше с хиляда очи. Това вече беше  нахално. Ще я обеси на дървото отсреща, само да му се появи.  И хич не ми  пука, че  ми е жена и прочие. Да ми свие  такъв номер! Ще хапне каквото намери. Отвори хладилника и онемя. Беше съвсем празен. Тя пазаруваше  и знаеше какво обича и какво трябва да има всеки ден в него. Такааа.  Решила е да се прави на интересна.  Погледна и в коша  с мръсните дрехи - беше пълен до горе.  Такааа. Сега ще оправим работата. Ще й купя букетче, ще кажа две мили думи, ще я довлека до дома. И после - ще го запомни завинаги. Не съм я бил от години, но този  път капката на търпението ми преля.

Телефонът го измъкна от мислите.

- Не е постъпвала в болница. Не е била и  на лекар.  Да не е отишла при майка си?

Да, ама разбира се, че е при майка си. О, ще има да чака да й звъни веднага. Ще се обади утре. Или вдруги ден, най-добре.

Щракна ключа и отиде да гледа финала. Разговорите вървяха   вяло- затова пиха, пиха и не помнеше кога се прибра. Може пък да си е дошла и сама. Влезе в празната стая и въздъхна дълбоко. Вонята от мивката  беше ужасна. Утре ще я изчисти. Или Мария да  я изчисти , като си дойде. На него не му пречи така.

Легна  на спалнята и почти веднага заспа. Утрото блесна и го събуди. Леглото до него бе  отвратително празно. Явно трябваше да звъни на тъщата.

- Мария у вас ли е? Кажи й да се върне веднага, за да не идвам аз.

Отговорът от другата страна го накара да пребледнее. Дори тъщата не знаеше къде е  сега тя. Приятелка? Не си  спомняше да има такава. Нали той  настояваше да не се вижда с никого. За да няма вредно влияние. Явно нещо й е кривнало. Ще си дойде. Няма къде да отиде сама.

Минаха няколко дни. Мария не се появяваше, не се и обаждаше. Матей започна да разпитва познати, съседи, роднини. Никой нищо не знаеше. Стигна до там, че отиде при директорката на детската ясла, в която работеше тя.

- Мария в понеделник напусна. Нищо друго не знам. Съжалявам.

Матей прехапа устни. Боят нямаше да помогне. Нито милите думи с букетче цветя. Сети се колко много искаше да се венчаят в църква, а той непрекъснато й отказваше, ей така, за да бъде неговото и да  й натрие носа. Каза на всички познати, че е готов да се ожени за нея веднага. Нищо.

Една сутрин, тъкмо се готвеше да тръгне за работа, на вратата се позвъня. Мария! -Това бе първата мисъл, която просветна в главата му.  За съжаление, не беше тя. Куриер за бързи поръчки му връчи пакет срещу подпис. Матей седна  на масата и го отвори внимателно. Изпаднаха ключовете от апартамента и брачна халка. После лист, от който ставаше ясно, че Мария е подала молба за развод от... Холандия. Студена пот се стече по лицето и по  гърба му. Той й забрани да внася цветя в стаите повече, защото беше заприличало на ботаническа градина у тях. В неделя изхвърли през прозореца някакъв „плевел", който тя беше донесла въпреки забраната му у дома. Облегна се на стола безсилен и зачете.

         Не може да се случва не него. Неее, ТАЗИ Мария не е неговата Мария. Тя не може да постъпи с него така. Тя е толкова покорна и търпелива. Тази Мария е някоя друга. Не е неговата любима жена. Тази Мария е някоя друга. Има Грешка. Не, не може да бъде тя.

Матей остави уведомителното писмо бавно под вазата, отвори хладилника, взе  бутилката с водка и си наля.