– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте?
– Ами не сте първият, който звъни тук в малките часове на нощта и се жалва по този повод.
– Ах, да… да, разбира се, прав сте… Тоест, на практика тя отдавна си отиде, още преди пет години…
– Е и какво, чак сега ли се решихте да позвъните?
– Вие разбирате ли, днес имам рожден ден… Тоест имах, така де, беше вчера – днес нали вече е след полунощ…
– Три часа без четири минути, ако трябва да бъдем точни.
– Д-да… И ето днес, тоест вчера, навърших петдесет години…
– Поздравявам ви. ...