Уморените коне ги убиват, нали?

Приключил
Детайли на конкурса
Категория Проза
Начало 30 декември 2017 г. в 23:59
Краен срок за участие 20 февруари 2018 г. в 23:59
Край на гласуването 25 февруари 2018 г. в 23:59
Максимален брой произведения от автор 1
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 2
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували Гласовете за всяка творба се делят на броя регистрирани читатели, които са я отворили (за разлика от общия брояч на посещения ), затова и късно публикуваните творби имат равен шанс. Всеки читател се брои веднъж. Няколко гласа от малко читатели обаче могат да изпреварят творби, харесани от много хора. Оценките, любимите и коментарите имат значение само при равенство. Кликнете върху процента в класирането, за да видите сметката.

10 резултата
2 място (7  25.0%) 7 гласа от 28 читатели

Когато настъпи моментът

Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...
1.8K 3 8
4 място (8  22.2%) 8 гласа от 36 читатели

Кръговрат

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...
2.3K 2 8
5 място (16  21.9%) 16 гласа от 73 читатели

Телефон на доверието

– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...
4K 8 14
6 място (4  21.1%) 4 гласа от 19 читатели

Петното

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...
2.1K 2 7
7 място (5  18.5%) 5 гласа от 27 читатели

Две стари момчета

- Арчи, момчето ми, прибираме се, ела тук!
Арчи замръзна на мястото си. Устата му едва побираше меката гумена топка, която правеше физиономията му да изглежда щастливо усмихната. Наведе леко глава от което кожата над очите му се сбърчи. Не го изпускаше от поглед.
- Арчо, на теб говоря! Отиваме да ку ...
2K 3 4
8 място (2  11.1%) 2 гласа от 18 читатели

За конете и хората

ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му и ...
1.9K 2 7
9 място (3  10.8%) 3 гласа от 37 читатели

Гнидите ги мачкат

> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...
2.6K 3 5
10 място (1  6.3%) 1 глас от 16 читатели

Препускане

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...
1.9K 3
12 място (1  4.0%) 1 глас от 25 читатели

Уморените коне ги убиват, нали?

Уморените коне ги убиват, нали?
Да се отказват е присъщо за хората. Да се бориш с живота е трудно. След всяко изпитание губиш надежда, вяра... не виждаш изхода от ситуацията и ти се иска да се откажеш. Това представлявах аз след Раздялата с него. Да, раздяла с главна буква, защото беше драматично и ...
2.8K 3
13 място (0 ) 0 гласа от 15 читатели

Уморените коне ги убиват, нали?

Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...
1.6K 1

Коментари