"Един мъж не може да иска една жена само за приятелка. "
Това е изводът, който направи Гера сутринта в 5 по телефона, докато търках сънените си очи в гневно възмущение от поредната й нахална изцепка. Тя ми звъни по всяко време на деня (и нощта). И ми натрапва безумните си мъдрости със самочувствието на човек, открил топлата вода. Понякога ми е забавно, но е много рядко. Повечето пъти е ужасно досадно. Най-лошото и странното от всичко е, че много я обичам. Като дете е. А децата кой не ги обича. Заподозрях, че е гледала повторението на  не знам си кой стотин и едикой си епизод от някой сапунен сериал по кабелната, в просъницата е насложила образа си върху главната героиня, свързала го е набързо с някоя от многото си къде истински, къде бая преувеличени, къде напълно измислени житейски ситуации, и хоп - ето ти блестяща мъдрост. Как да не я сподели с някой? С кого? С единствения, който все още й вдига телефона по всяко време на денонощието. Милата Жанка...
"Жанке, Данчо ме иска, да знаеш! Пък аз всичко му споделям, каня го на гости, кафенце му правя. Приятелчета, уж сме!"
Какво прозрение! Той - Данчо е един такъв мижав и сух човечец. Невидял жена. Все нещо мърмори под носа си, това, което най-често съм чувала да казва е: "Да, Геро, да! Така е! Права си!". И клати малката си главица, обрасла отвсякъде като джунгла. Навсякъде косми: отгоре, отстрани, по бузите, в ушите, от носа стърчат, и за капак - една безогледна, голяма брада - сплъстена и гадна! Пък той - слаб, слаб! На кой кльощак му стои брада? Направо да се разплачеш! Аз и целия останал свят отдавна знаем, че нощем Данчо мастурбира зверски, представяйки си как Герата мие кафеварката надупена на мивката. А тя чак сега разбрала! Надали толкова натурално го е видяла, сто процента го е поукрасила с някоя и друга сълзлива панделка. Но все пак е нещо. В най-скоро време ще ми се обади да ми каже, че той не е романтичен даже, то мъжете всичките са едни животни. Зависи какви сериали дават по нощите. То като помислиш - не са съвсем безполезни тия сериали. Все по нещо научаваш. Чувала съм, че в латиноамериканските безбрежни широти ги използват за ограмотяване на младото (и старото) поколение: що е проституция, що е наркомания, че бедните са добри, ама има и добри богати, дето се женят за красивите беднячки, т.е. справедливостта протържествува! И т.н, т.н...
Гера, все в същия дух около час ми обяснява някакви неща, а аз спя по телефона и от време на време проронвам по едно:"Ох!" или "Тъй ли!". Гледам будилника, който тая сутрин е съвсем ненужен и се моля по-бързо да стане шест и половина, и  с оправданието, че съм на работа да приключим най-накрая...
Цял ден, не знам защо, ама, мине се, не мине - сещам се за тоя Данчо и някак жал ми става. Не проумявам защо, ама един мил взе да ми става. Ами, ако наистина се е влюбил човечеца! То, в неговото положение и състояние, трудно е да прецени човек чувствата, подмятащи сухата му снага, камо ли да ги охарактеризира със стандартна дума, някаква! Но все пак! И той е човек, нали? Представям си как Герата му изтърсва някакъв бисер от рода на: "Ти ме разочарова. Не вярвах, че си способен на това! Забрави ме!" И той в потрес ще затътри едничката си надежда за някаква сладост в този живот към ужасната си, малка квартирка в периферията на квартала. В периферията на ЖИВОТА!
............
Още като се прибрах, телефона иззвъня! Знаех кой е и за първи път се поколебах дали да вдигна. Но нейсе - нали си я обичам, тая пуста Гера!
"ЩЕ се женим с Данчо, Жанкеее! Най-хубаво е от приятелството да стане любов, Ми той ми предложи. И пръстен купил... Е, не е с диамант, ама е хубав. Любовта е важна"
Е, как, разбира се! Любовта!
"Ох, толкова съм щастлива! Място не мога да си намеря! Ох, ще взема да дойда, а? Да ти го покажа! А, и знаеш ли - обръснал си брадата, постригал се, облякъл си костюма. Много е симпатичен тъй! Не съм предполагала, че толкова хубави устни има - такива, за целувки!..."
Тоя път вече бях втрещена! Мислех, че нищо не може да ме учуди , но това беше нещо ново. Каква неочаквана развръзка - за моята реалност, но не и за тази на Гера. Нейната явно изместваше моята. Време е да се пресели в телевизора! Все пак, трябва да призная, че Данчо има едно предимство пред повечето мъже - явно костюма от абитуриентската още му става. Пък и сбъдва мечти. Пък било те и на една, не много в ред, жена!
Само се моля следващия звън на телефона да не е пак по нощите! Че не ми се слуша цяла нощ възмутените крясъци на Герата, че е открила в квартирата му подозрително лепкави снимки на голи каки... И т.н., и т.н...