28.11.2008 г., 20:56 ч.

Тенекиеното канче 

  Проза » Хумористична
1092 1 0
3 мин за четене
Дрън-н-н-н… Ето така звучи в главата ми когато се тупна. Празно е също като на баба ми раклата. Майка винаги ме подмята че там летят мухи или, че ушите ми са свързани с канап, който, ако отрежат, ще паднат. Пък дали наистина е празно? Като бях в 10-ти клас по Биология учихме системите в човешкото тяло и там пишеше, че в черепната кухина се намира най-жизненоважния орган на човека – мозъкът. Е, хубаво де, ако и в моята глава има мозък, защо като се дрънна, ми кънти все едно, че е празно?
Това го забелязвам когато отварям шкафа на гардероба и всеки път вратичката ме удря, като че ли съм й направил нещо, та да ми отмъщава! Ето, даже сега пак! Слушай, врата такава, няма да се разберем! Или ще спреш да ме удряш, или ще те разбия с главата си, ей, по-костелива е и от орех!!!
Абе да ви кажа, колкото и да не ми се вярваше, май че е истина. Като взема да се халосам без да искам, ми кънти тиквата. Ама едно такова, металическо, също като на тенекиено канче. Дрън-н-н-н! Чудя се дали като са ме пра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elissa Hess Всички права запазени

Предложения
: ??:??