Тенекиеното канче

Дрън-н-н-н… Ето така звучи в главата ми когато се тупна. Празно е също като на баба ми раклата. Майка винаги ме подмята че там летят мухи или, че ушите ми са свързани с канап, който, ако отрежат, ще паднат. Пък дали наистина е празно? Като бях в 10-ти клас по Биология учихме системите в човешкото тяло и там пишеше, че в черепната кухина се намира най-жизненоважния орган на човека – мозъкът. Е, хубаво де, ако и в моята глава има мозък, защо като се дрънна, ми кънти все едно, че е празно?

Това го забелязвам когато отварям шкафа на гардероба и всеки път вратичката ме удря, като че ли съм й направил нещо, та да ми отмъщава! Ето, даже сега пак! Слушай, врата такава, няма да се разберем! Или ще спреш да ме удряш, или ще те разбия с главата си, ей, по-костелива е и от орех!!!

Абе да ви кажа, колкото и да не ми се вярваше, май че е истина. Като взема да се халосам без да искам, ми кънти тиквата. Ама едно такова, металическо, също като на тенекиено канче. Дрън-н-н-н! Чудя се дали като са ме правили, не са сбъркали необходимите съставки и ламарината да ми е дошла в повечко. То нали все ми викат, че съм прост като консервна кутия…

Даже като бях още ученик, на празника на Вси Светии ме бяха маскирали като кутия от риба тон. Оттогава започнаха да ми викат Кен, на галено от Консерва.

Май да имаш празна глава си е хубаво. Не се напрягам да мисля. Просто ги знам нещата. Само се чудя обаче как се случва всичко. Ако приемем, че в главата ми няма мозък, и тя е напълно празна, както твърди майка, то, моля ви, обяснете ми откъде знам какво да говоря и какво да казвам?!  А! Сетих се! Господ ми говори отгоре! Така ще да е! Избран съм!

Представям си вече как всичките ми роднини и познати ще паднат смирени на колене пред мен, като ида на неделното богослужение. Горките грешници ще прострат ръце към мен, навели глави,  аз ще мина покрай тях и ще ги благословя и опростя всичките им грехове към моя милост, а Господ ще ми говори както обикновено.

Хаха, бас хващам, че Дъстин от съседната на нас къща ще почервенее от яд.

Това ще бъде моят триумф, защото никой досега не ме е взимал на сериозно. Пък друго е да ти говори сила свише, знаеш какво да кажеш, как да го кажеш…

Дрън-н-н-н!

Добре де, мили Боже, поне направи така, че да не ме боли толкова главата като се удрям!