Умрях.
Всичко започна в началото на тази (2033) година. С пълен брой гласове ЗА местният парламент прие издигането на стена около града. Стена, висока 33 метра. Стена, която вече беше изградена около останалите 256 града, защото села отдавна нямаше. Или поне около това, което беше останало от тях.
Краткият ми престой там беше осеян с недоверчиви и враждебни погледи. Хората се страхуваха. Страхуваха се от външното, от чуждото. Говорехме един език, дишахме един въздух и все пак те се страхуваха. Всички ония неща, които слушаха по телевизията – защото вече не искаха да гледат – бяха натрупали у тях гняв, който изригна с приемането на закона.
Дадоха ми 6 дни да се махна и да се върна в територията, от която бях дошъл. Така бяха започнали да наричат местата с хора – територии. А тази, в която живеех, Територия 6 (с по една шестица на три произволни места от стената), беше най-голямата. Там отдавна не се допускаха лица отвън.
Бързо си събрах нещата – телефон, който нямаше обхват в този град, ...