Умрях.
Всичко започна в началото на тази (2033) година. С пълен брой гласове ЗА местният парламент прие издигането на стена около града. Стена, висока 33 метра. Стена, която вече беше изградена около останалите 256 града, защото села отдавна нямаше. Или поне около това, което беше останало от тях.
Краткият ми престой там беше осеян с недоверчиви и враждебни погледи. Хората се страхуваха. Страхуваха се от външното, от чуждото. Говорехме един език, дишахме един въздух и все пак те се страхуваха. Всички ония неща, които слушаха по телевизията – защото вече не искаха да гледат – бяха натрупали у тях гняв, който изригна с приемането на закона.
Дадоха ми 6 дни да се махна и да се върна в територията, от която бях дошъл. Така бяха започнали да наричат местата с хора – територии. А тази, в която живеех, Територия 6 (с по една шестица на три произволни места от стената), беше най-голямата. Там отдавна не се допускаха лица отвън.
Бързо си събрах нещата – телефон, който нямаше обхват в този град, раница с чифт дрехи и картата-пропуск. Моето напускане съвпадна с тържествената първа копка на съоръжението.
- Вдигайте стената! – крещяха в хор събралите се управляващи.
Наложи ми се да вървя пеша по останалата някогашна автомагистрала, която вече не се ползваше. Знаех, че този път беше последната останала връзка. Знаех също, че с моето тръгване тя постепенно щеше да бъде премахната. Не можех да се обърна назад.
Вървейки, виждах в далечината другите територии. Пътищата към тях вече ги нямаше или бяха в процес на премахване. На тяхно място се бяха позиционирали кордони от последен модел бронирани военни автомобили – при едни от Изтока, при други от Запада.
В началото не срещнах почти никого. Само тук-там имаше трупове на простреляни хора. Техните пропуски явно не им бяха осигурили безопасно преминаване. С течение на времето мъртвите тела ставаха повече. От един неутрален автомобил разбрах, че преди няколко дни от главната територия е избягал цял квартал – нещо, което новините бяха скрили.
Сутринта на шестия ден в далечината се прокрадна черна фигура. Приличаше на ковчег. Стените на Територия 6.
Стигнах до кордоните и спрях. Бръкнах в якето си, извадих картата си с надпис „Територия 6“ и я вдигнах високо.
Зад стената група хора скандираха „Свалете стените!“
От високоговорителите на върха се чу заповед до всички за стрелба.
Командващите кордоните кимнаха.
© Драгомир Лаброев All rights reserved.