20.03.2010 г., 0:27 ч.
Ти...
Ти...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла?
Или може би ти ме превърна в това, което съм сега.
Една празна душа.
Защо обичам те така, щом ме лъжеш?
Аз някога бях мила и добра, а ти бе лош към мен...
Сега тези роли се размениха и от моето добро сърце няма и следа.
Ще ти приложа това, което ти на мен преди
и ще видиш какво е да те боли.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Какво жизнеутвърждаване!
Каква радост извира!
Простете, ако текстът иска да е тъкмо обратното - все едно съм го написала
в крайна сметка - има ли значение
******
Поиграх си - ето го:
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла?
Или може би ти ме превърна в това, което съм сега.
Една празна душа.
Защо обичам те така, щом ме лъжеш?
Аз някога бях мила и добра, а ти бе лош към мен...
Сега тези роли се размениха и от моето добро сърце няма и следа.
Ще ти приложа това, което ти на мен преди
и ще видиш какво е да те боли.
****
Очевидно не си заслужаваше...