Ти...
Ти...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла?
Или може би ти ме превърна в това, което съм сега.
Една празна душа.
Защо обичам те така, щом ме лъжеш?
Аз някога бях мила и добра, а ти бе лош към мен...
Сега тези роли се размениха и от моето добро сърце няма и следа.
Ще ти приложа това, което ти на мен преди
и ще видиш какво е да те боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
