(Предговор към книгата ми "Междусезоние")

Да, ти, който се двоумиш. Това е книга със стихове, писани в периоди, които наричам "междусезоние". Те не са свързани с някаква си конкретна възраст. Всъщност ние винаги сме в състояние на междусезоние - преход от по-добре към по-зле и обратно, една постоянна промяна, която ни държи нащрек и ни кара да се борим или да търсим. Понякога се отчайваме, друг път сме вдъхновени от представата за постигнато щастие, но винаги следва миг, преобръщащ посоките. Някои промени обаче изживяваме с по-голям драматизъм. И това ни открехва вратата към самата ни същност.
На онези, на които несериозно звучат "интернетна любов" и "интернетна литература", ще кажа, че човешкият дух - аз вярвам, че е така - е своего рода енергийно надграждане над плътта, породен и подхранван от нея, за да добие самостоятелна и по-висша форма, а интернетът е просто едно от милионите средства, с които днес можем да пренесем през пространствата и през времето отпечатък от себе си.
Благодаря на приятелите, които ме подкрепяха в трудните преходи; на случайните срещи, превърнали се в уроци; и на неочакваните съмишленици. Без тях тази книга нямаше да я има.