25.06.2007 г., 13:35 ч.

Тих Въглен 

  Проза
1180 0 1
4 мин за четене
Тих Въглен
- Добро утро!
Тя се събуди. Стана от огромното си твърдо легло и се протегна, сякаш искаше да докосне слънцето с върха на пръстите си. Седна пред малката тоалетка пред нея и започна да реши дългата си, мека и лека като перушина коса. Слънцето упорито напираше в стаята, но големите дървени щори му пречеха. Може би се чудите кое е това момиче и защо всичко започва с нея? Защото това момиче може да е всеки от нас, който, ставайки сутрин, се страхува да погледне през прозореца. И защо? Защото този тип хора са като тлеещ въглен, разпален бурно някога, сега той се саморазрушава. Какво се бе случило с нея и какъв пожар бе преминал през сърцето и?
Тя стана от малкото си столче и започна да се оглежда уплашено, сякаш търсеше нещо или някого. Днес тя бе решила да се осмели да излезе навън и да пребори огъня.Отиде до гардероба си, за да избере най-хубавите си дрехи.Но когато го отвори, от най-горния рафт падна малко кашонче, пълно със снимки и спомени. Тя го бе забутала далече, за да н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Владимирова Всички права запазени

Предложения
: ??:??