,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. "
Зимата вече си отиваше. Идеше началото на едно пролетно утро. Слънцето разтапяше последния сняг за зимата и докосваше с лъчите си всеки и всичко. Идеше пролет, ала тъжна, както зимата, както есента, за една жена. Адриана нашепваше името ѝ.
В къщурката, в близост до един хълм, така отдалечена от останалите къщи, в кухнята, на стола до малката масичка, седеше Адриана, шептейки през сълзи. Тя очакваше мъжа си, Аврам, да се завърне все отнякъде, и меланхолията от страха и тъгата ѝ да настъпят отново.
-Какво ми има? Че какво е всичко това? Нима, стигнах дотук? Но, как? Аз мечтаех само за щастливо семейство: с дете и мъж до себе си, а ,то, какво излезе, живот с една пияница и насилник, и дете, което плаче постоянно от баща си... Боже, помогни ми, помогни ни! Та той ни бие, взема парите, които съм изкарала с честен труд и с пот на челото на къра, и не остава нито една стотинчица, дор ...