1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мислеше. Те знаеха, че той може да мисли. Той ги уважаваше. Те него – също. Той обичаше да си играе с тях. Обичаше присъствието им. Дори шумът, който вдигаха не го смущаваше – дори му се наслаждаваше. Те просто не можеха да плуват тихо. Винаги вдигаха шум с пляскане. Издаваха звуци когато бяха над водата. Бяха тихи само когато бяха при него или почти тихи. Винаги пляскаха, ритаха и гребяха, за да се задържат и да не потънат. Усмихна се вътрешно. Да, Той можеше не само да мисли – можеше и да се усмихва. Можеше и да помни.
Колко смешни бяха те. Нямаха нито форма, нито опашка, нито перки. Но можеха да плуват, смешно плуване с пляскане, но плуваха. Те умееха да се предвижват и по сушата, защото вмест ...