Толкова близки

Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
  - Моля те, умолявам те! – стиснах ръката ù аз. – Много ми е важно, повярвай!
Сестра ми въздъхна.
  - Мислех, че с тия неща сме престанали от ученическа възраст – строго изрече. – А и знаеш, че аз, като една порядъчна омъжена жена не е редно да ходя по срещи!
  - Но аз не те карам да правиш нищо нередно – мило обясних аз, – само да се видиш с него! Вече два пъти му отказвам, не искам да го разочаровам пак!
  - Ако толкова искаше да се видите, нямаше да му отказваш...
  - Първия път беше заради онзи изпит, нали ти казах! А после – погледнах я отчаяно, – добре де, признавам, хвана ме страх! Изведнъж ужасно се изплаших да не се разочаровам... или пък той...
Тя се закикоти.
  - А, това е нещо ново! Откога тази неувереност? Винаги си била по-самоуверената от нас двете, помниш ли, все ти казвах: ”Да ти имам самочувствието!”.
Този път въздъхнах аз, тежко и сърцераздирателно.
  - А, ясно! – хитричко се усмихна тя. – Този път нещата са сериозни, а? Любов?
  - Много си допадаме, разбираш ли? Понякога имам чувството, че винаги съм го познавала. Сякаш сме двете страни на една монета! Наистина за първи път изпитвам нещо подобно, и за това те моля – направи го заради мен! Виждаш, с тоя грип никъде не мога да мръдна...
  - Знаеш, че ако Миро разбере, ще бъде ужасно разстроен! Знаеш колко е ревнив!
  - Как би могъл да разбере? – Почувствах, че има пробив и заговорих убедено. – По това време той е на работа. А ти само ще се видиш с моя човек, ще пийнете по кафе и ще си поприказвате...
  - Че за какво ще си приказвам с абсолютно непознат?
  - Ще ти разкажа за него – въодушевих се, – нищо по-лесно от това!
А и по-приятно, разбира се.
Знаех, че ще я навия – от малки сме така. Уж близначки, а само външността ни еднаква, иначе аз съм лидерът, тая, дето пали фитила, буйна и невъздържана и за двете в излишък.
А тя винаги е била кроткото, мило, добро дете на мама и тате, послушна до безобразие. Точно затова никога не успяваше да се противопостави на лудите ми идеи, обикновено свързани с това да се разменяме в определени ситуации. Най-смешно беше, когато успявахме да заблудим нашите, въпреки че после аз поемах справедливия им гняв, понеже винаги бяха много на ясно кой е инициаторът.
Естествено, с възрастта поулегнахме, тоест може би дори и аз, макар че понякога все още имам известни съмнения. Както и да е, тези размени си останаха много назад във времето, а и сестричката преди няколко години се омъжи и дори не се виждахме толкова често колкото преди. Но важното беше, че с мъжа си все още се държаха като влюбени гълъбчета, макар че той беше прекалено ревнив за моя вкус. Само че на нея май това дори ù харесваше, може би смяташе, че по този начин той постоянно ù показва любовта си. Но вече казах, че с нея сме много различни, аз не бих търпяла подобно нещо.
Всъщност точно това ме и привлече в моя скайп приятел – липсата на какъвто и да било намек за някаква ангажираност. Дори и за среща не настояваше особено, само намекваше, че би му било приятно да се запознаем на живо, ако и аз нямам нищо против.
Разказах ù всичко, което знаех за него, и за което се сетих в момента.
  - Ами ако те е лъгал? – споменах ли, че сестра ми е ужасно предпазлива? – Може да се окаже някой достатъчно възрастен да ти бъде баща. И с долни намерения! Или, не дай си боже, някой психопат... такива случаи съм чувала!
  - Стига де, твоите съмнения край нямат! – смъмрих я. – За толкова време все мога да си направя съответните изводи за един човек.
Тя не каза нищо, само ме изгледа сериозно. Знам го тоя неин поглед – последен опит за отпор, в търсене на достатъчно добра причина да се измъкне.
  - Казах ти – използвах минутката ù за размисъл, за да атакувам, – само един млад и интелигентен човек може да има толкова разностранни интереси и такова мило чувство за хумор! Освен това и не е обвързан, а ти самата винаги си ме подтиквала към по-сериозна връзка и ето, сега имаш възможност да спомогнеш за осъществяването на една такава!
Всъщност най-голямото изкушение за нея беше да го зърне, нали си я знам, ужасна любопитка е. Винаги е държала да се запознава с гаджетата ми, а после да ги обсъждаме надълго и нашироко. Ето, сега ù предоставях една чудесна възможност и бях сигурна, че няма да я пропусне.
  - Добре де! – каза точно когато вече очаквах да го чуя. – Обаче ако не ми хареса, директно ще ти го кажа, да знаеш!
Прегърнах я възторжено.
  - Не мисля, че има такава опасност! По-скоро бих се притеснила ти да не се влюбиш в него! – И понеже видях, че се готви да протестира, допълних: – Знам, знам, Миро е голямата ти любов, само се пошегувах.
Тази вечер бе една от най-вълнуващите в моя живот, нищо че бях с температура и възпалено гърло. Имах усещането, че изживявам всяка минута от срещата и можеше ли да бъде иначе, когато и двамата заемаха много специално място в сърцето ми. Казват, че близнаците усещат състоянието си дори на големи разстояния, е, аз досега не бях имала повод да се уверя в това. Но тази вечер мисля, че се случи – усещах силна, споделена емоция, прокрадваха се в мен тръпки на възбуда, сякаш улавях с тяло някакви невидими, но осезаеми импулси на силно привличане и страст. Беше като магия – най-сетне две сродни души, две половинки на едно цяло, се откриваха сред целия този хаос наоколо, и надникваха в очите си. Каква прелест!
Не се свъртах на едно място, и току поглеждах телефона, защото я накарах непременно да ми се обади, дори и да е много късно. И без това едва ли щях да заспя.
Най-после се чу звън, но не от телефона. Звънеше се на вратата. По това време можеше да е само тя, мина ми през ума, но защо ли си е направила труда чак пък да дойде? Леко се притесних, а когато я видях, съвсем се шашнах.
Беше обляна в сълзи и изглеждаше напълно съсипана. Толкова разстроена не я бях виждала никога, и съвсем си глътнах езика. Божичко, помислих си, възможно ли е да е така разстроена заради него, да не би пък някакъв инцидент...
Но още преди да я заразпитвам, тя се тръшна на креслото, изсекна се и проплака:
  - Миро, можеш ли да си представиш!
Хиляди мисли ми минаха през ума, но не и това, което тя ми каза с неприкрита болка и ярост:
  - Твоят прекрасен непознат, интелигентния, духовитият, мистър Самото съвършенство, се оказа... кой мислиш? Моят Миро!