Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – стиснах ръката ù аз. – Много ми е важно, повярвай!
Сестра ми въздъхна.
- Мислех, че с тия неща сме престанали от ученическа възраст – строго изрече. – А и знаеш, че аз, като една порядъчна омъжена жена не е редно да ходя по срещи!
- Но аз не те карам да правиш нищо нередно – мило обясних аз, – само да се видиш с него! Вече два пъти му отказвам, не искам да го разочаровам пак!
- Ако толкова искаше да се видите, нямаше да му отказваш...
- Първия път беше заради онзи изпит, нали ти казах! А после – погледнах я отчаяно, – добре де, признавам, хвана ме страх! Изведнъж ужасно се изплаших да не се разочаровам... или пък той...
Тя се закикоти.
- А, това е нещо ново! Откога тази неувереност? Винаги си ...