4.10.2011 г., 20:45 ч.

Толкова изгубена 

  Проза » Писма
1574 1 4
1 мин за четене

Толкова съм изгубена... 

Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе си съм мъченица. Затворена в собствения си свят, се лутам, обикалям, като в безкраен лабиринт от неизказани чувства, от несподелени емоции, от заключени с големи катинари болки и спомени...

  Толкова съм изгубена.. 

Ето ме – вървя, минавам по заобиколни улички, с цел да припечеля повечко време за размисли. Слушам онази музика, която до сега избягвах в плей-листа си, онази, която ми напомня за миналото ми с теб. Това, от което най-много ме боли е, че ми напомня и за неизживяното ни бъдеще... Напомня ми, че зад обвивката ми се крие едно слабичко момиченце, което има нужда от помощ, но никога, никога не би признало...!!! 

  И вървя... Макар и изгубена, аз не спирам. Минавам под спусналите се надолу дървесни клони, които сега изглежда сякаш плачат, приведени от натежалата вода, събрана по листата им след майския дъжд. Малки капчици падат по главата ми... Изведнъж дори задухва вятър, пороят от капчици се засилва, водата в локвите се задвижва, малки боклучета се претъркулват по улиците и в последствие полепват по влажната земя. Небето е мрачно, така, както е и в мен вътре... Малки, грапави тръпки се появяват първо по шията ми, минават през гърдите и гърба ми, студено полазват ръцете и корема ми, а след това се плъзват устремено по краката ми. Дори успяват да ме накарат да изпитам болка.

  Толкова съм изгубена...

И знам, че след ДНЕС следва УТРЕ, а след УТРЕ следва бъдещето ми, и знам, че ще съм отново нов човек, че отново ще се усмихвам, ще се радвам. И знам, че ще съм наново щастлива, знам, че някой, някога, някъде, ще ме намери... И знам, че няма все да съм така изгубена... НО ДНЕС... ДНЕС ще се отдам на това, което ме мъчи... Ще изпитам с пълна сила болката, за да се освободя от нея... Така ще бъде ДНЕС. Ще съм изгубена без ТЕБ... Ще съм толкова изгубена без ТЕБ...

© Катерина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мария, думите ти ме накараха да се усмихна! Благодаря
  • Много точно си ме описала!
    Харесват ми откровеността,лекотата и чувството,с които пишеш! Браво!
  • Много благодаря !
  • Понякога в жената се крие едно малко,плахо,страхливо момиченце,което се смее и плаче, прикривайки болката от разбитите си колена.Губейки се, разбира, че има нужда от нечия помощ,подкрепа и опрощение!От една протегната ръка...!Трогатело е!
Предложения
: ??:??