28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без да бързат. Васко припряно търси билета си. Минават през контролата. Изчезват зад стъклената врата.
29.
А Гената звъни у Краси. Отваря баща му.
- Няма го. Отиде май при Камен. И какво все се носи с тоя суинг...
Гената звъни на непозната врата. Отваря побеляла, но здрава старица.
- Галя ли? Каза, че ще отиде за два-три дни до Варна. Класът нещо имал посещение там...
Гената е обезпокоен. Какъв клас – тя отдавна не е с тях? „
Върти шайбата на телефонния автомат.
Телефонът в хола на Каменови звъни.
- Камен ли? – обажда се бащата – Нещо май не е добре, та рече, че ще отиде до леля си във Варна. Край морето, на чист въздух, за два-три дни...
Гената слага внимателно слушалката. Галя и Камен са във Варна, Краси е у Каменови, а Васко?
Вратата на тавана е затворена. Чука, никакъв звук.
И тогава Гената се затичва. Вече всичко му е ясно.
Глупаци, глупаци, глупаци...
30.
Паскалев учудено гледа запъхтяното момче. Навън явно вали ноемврийски дъжд и Гената е мокър.
Класният има много да си говори с него – и за излъганата вяра, и за необмислените простъпки, и за... Но сега не е време за обсъждания.
- Какво става? Кой те гони?
- Другарю... Паскалев… те отиват... във Виена... самолет ще крадат... Камен, Краси... Как да ги спрем?
Паскалев го въвежда вътре. В хола е светло. На масичката има бутилка с коняк, чашки, някакъв сладкиш, а във фотьойла е седнал директорът.
Гената се дръпва изненадан назад, но Паскалев го подбутва.
- Влизай, влизай! И разказвай!
Докато момчето разказва, той успява да отвори швепс, да наметне неканения гостенин с някакъв халат, а мокрото яке да просне върху електрическия радиатор.
- Те, другарю директор, отдавна говореха за бягство в чужбина. Как ще живеят там, колко хубаво щяло да бъде и тем подобни. А сега ги няма по домовете им. Камен бил във Варна, Краси уж е у тях, Галя и тя...
- Каква е тая Галя?
- Едно момиче... И Васко май е с тях... Днес Камен цяла проповед изнесе – по-хубаво е да не сме тук, тук няма място за нас... Не искам да съм доносник, ама... Ще направят някоя глупост, дето после не могат се оправи... Приятели ми бяха... Все пак...
Тишина. Паскалев отива до телефона.
- Ало... Кольо? Да, аз съм... Благодаря! Работя, разбира се... Виж сега какъв случай възникна... Да, смятам, че е по твоето ведомство, макар да не съм много наясно какво правиш...
31.
В таксито са тримата. Паскалев се обръща назад.
- А пари имат ли?
- Да, да – казва Генко – Около двеста долара...
- Боже, колко са наивни! – накланя се напред директорът – Та с двеста долара ще изкарат едва една вечер. При това скромна. Нали лятос ходих с жената в Швеция, знам някои неща...
- Наивни – сумти Паскалев – Скъпо ще струва тая наивност... Ако не успеем – няма да са наивни, а престъпници...
Таксито спира пред Аерогарата. Пред нея ги чака висок мъж, младеещ на външен вид. Двамата с Паскалев се ръкуват.
- Вашите хора, другарю Паскалев, са вече в самолета за Варна. Излетели са преди двадесет минути. Лошото е, че вече действат...
32.
Да, те вече действат. Краси е насочил ножа си към стюардесата и крещи пискливо:
- Ще убивам! Не мърдай!
Васко трескаво сглобява ловната пушка. Щрак... щрак... Завърта дулото из салона и също вика. Не се разбира какво, но е облещил яростно очи. Галя се е подпряла на креслото, уж наблюдава, а фактически почти се е отпуснала. Камен чука на пилотската врата.
- Отворете, иначе ще убием стюардесата!
Вратата се отваря и той нахлува вътре.
33.
Радистът повтаря в микрофона:
- Похитители нападнаха екипажа... Искат да поемем курс към Виена... Дайте разрешение и коридор...
Камен е насочил пистолета в тила на командира. Ръката му трепери.
- Приемам курса – казва радистът – Записвам...
Подава листчето на командира. Камен го изтръгва. Цифри.
Командирът поглежда помощника си. Кима леко.
Камен му дава листчето.
- И не мисли да правиш номера – предупреждава той – Опитен съм, зная ви триковете...
34.
Стая в Аерогарата. Там са Паскалев, директорът, Гената, познатият на Паскалев.
- Сега всичко е в ръцете на специалистите – казва той – Ще ги насочат, където е нужно, а натам си знаят работата... Ех, другарю Паскалев, едно време си мислех, че най-сложното нещо в живота е на изпит при Вас, пък то... Само подготовка за изпитите било...
Паскалев се усмихва, макар да не му е до смях.
35.
Пилотската кабина. Надниква Васко.
- Е?
- Летим към Виена – жизнерадостно се смее Камен – Слушай!
От станцията се разнася приглушен глас. На немски той пита нещо. После повтаря на руски и английски. Накрая зазвучава на български, с остър акцент.
- Ало, самолет L Z 321, навлизате във въздушното пространство на Австрийската република... Летете по строго определения коридор, иначе ще сме принудени да приложим сила...
- На борда има похитители – казва радистът – Искат да кацнем във Виена. Моля за разрешение...
- Изчакайте решението на компетентните власти...
Минута тишина в кабината. Камен усеща, че се изпотява. Само това остава – да ги свалят точно преди целта.
- Имате разрешение за кацане във Виена. Ако при нападението похитителите са ранили или убили някого, ще бъдат съдени по австрийските закони. Следвайте курс...
36.
Варна. Градът е облян от светлина. Красива ноемврийска вечер. Морето леко и приятно пее приспивна песен.
Изведнъж градът изчезва. Не се вижда никаква светлинка. Скрива се в мрака и морето. Токът е изключен централно.
Мрак... И тишина...
А над града лети самолет.
37.
- Виена – казва пилотът – Кацаме...
Камен се опитва да види желания град през стъклото. Навън е тъмно. Не може да различи нищо. Но думата „Виена” му стига. Край! Там е...
38.
Колелата на самолета се плъзгат по пистата. Бавно спират.
Три коли без светещи фарове се носят в мрака към машината. Скачат въоръжени хора.
38.
Камен влиза в салона. Краси и Васко обръщат глави към него.
- Това е – казва гордо Камен – Виена. Слизаме...
- Ура – изкрещява Краси. И млъква...
През отворените врати светкавично нахлуват въоръжените хора. Те бързо обезоръжават Краси и Камен. Галя отпуска пакета, сяда на близката седалка и заплаква. Васко вдига пушката...
- Не! – крещи Камен. Той разбира всичко. Хванаха го като малко дете. Но е късно. Васко стреля, еква ответен изстрел – обаче, точен. Той рухва на пътеката. Жени пищят, мъжете са се свили, деца викат нещо. Отекват бързи команди...
40.
Аерогара София. Звъни телефонът. Бившият ученик на Паскалев вдига слушалката.
- Да... Да... Да... Слушам!
Затваря телефона. Всички го гледат с очакване.
- Акцията е приключила успешно. При съпротива е убит Васил Петков Станчев, 21-годишев. Останалите са заловени...
- Какво ще стане с тях? – пита Гената.
- Съд, разбира се...
41.
Пред дискотеката. Портиерът не пуска никого повече – претъпкано е.
Чува се глас:
- Какво да правя тук? Да съм в Париж сега...
Паскалев, директорът и Гената вървят по отсрещния тротоар.
- Няма много време за спане – казва Паскалев – Но трябва...
Гената го поглежда:
- Вече сме утре...
Паскалев:
- Да! Вече е десети ноември... Ще я запомним тая 1989 година…
Бележка - истинският случай, станал повод за повестта, е през 1983 година.
Не ми беше интересно отвличането. Заинтригува ме причината - действащите лица, пуберското мислене, разминаването между реалност и искания, надделяването на мерака над възможностите.
Всичко е измислено - с изключение на събитията, много от които сам съм видял и преживял, както и героите - познати ми в живота.
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени