Тони истински приятел
Мечето Тони се събуди тъжно и без настроение. Цяла нощ се беше въртяло на полицата между тетрадките на Ани и камиончето на Виктор. Снощи, докато Ани си оправяше раницата за училище, а Виктор сгъваше прилежно цветните листи, които щяха да станат пътуващи писма за Дядо Коледа – никой не се сети за него – тe просто не го забелязваха, сякаш не съществуваше! Цял предиобед Тони бършеше праха от полицата, от бюрото, от нощните шкафчета на децата с малката си носна кърпичка, която беше пришита към коремчето му. Следобед реши да подреди разпилените химикали, моливи, флумастри, внасяше ред спокойно и търпеливо.
- Какво си се разшетъл, Тони, стига вдига тоя прахоляк. А-а-Апчиху! Започнах да кихам! – подвикна му Лина – любимата кукла на Ани, която беше подарък за отдавна отминалия й 5-ти рожден ден - Нали знаеш, че децата отдавна не си играят с нас, те си имат други любими играчки – видеоигрите, компютрите – няма смисъл да се стараеш да подреждаш – никой няма да забележи!
- Щ ...