Това сме ние хората - сърдечни, благородни, безкористни и старомодни. Всеки
живее в собствения си свят - и щастливецът беден и самотникът богат. И всеки
според възможностите си живее, умира, обича, презира. Богатият умира в безбожно
скъп ковчег, дори и труп безжизнен той пак е богат човек. И около него има
десетки хора, но те не са там от уважение, за жалост не... Това е лицемерие.
Гледат мъртвеца и уж, че страдат мисловно за цената на обувките му наддават.
Какви артисти само, дори и плачат, а всъщност чакат наследството му да похарчат.
Каквито преди, такива и сега, за тях нищо не е смърта... А за бедните смъртта е
тежка, каквато и съдбата им човешка. Събират последните пари, дори и
задлъжняват, но за последно почит отдават. И няма скъп ковчег, и големи гощавки,
няма ги богаташките прищявки. Няма злобни коментари, няма фалшиви роли, за пари
не се говори. Това е погребение за бога! Това са обикновени хора! И до мъртвеца
стоят двама, трима, но тяхната обич е незаменима. За тях смъртта е страшна,
грозна и те я презират, затова, че им отнема и малкото, което имат. Тъгата е
истинска, сълзите чисти, а в главата: "Дано горе да е по-добре, отколкото на
земята". Смъртта рано или късно със себе си ни взима, но дори след нея нищо не
се променя. Посещенията при гроба на богатия отдавна са спрели, а над гроба на
бедния близкият му отдавна трепери. Щастливи са бедните, но съдбата с тях се
подиграва, а на самотните богаташи всичко им дава. Те имат много пари - хартии,
с които се купуват само лукс и усмивки мили, но с пари не се купува топлина за
човешката душа.