Това сме ние хората - сърдечни, благородни, безкористни и старомодни. Всеки
живее в собствения си свят - и щастливецът беден и самотникът богат. И всеки
според възможностите си живее, умира, обича, презира. Богатият умира в безбожно
скъп ковчег, дори и труп безжизнен той пак е богат човек. И около него има
десетки хора, но те не са там от уважение, за жалост не... Това е лицемерие.
Гледат мъртвеца и уж, че страдат мисловно за цената на обувките му наддават.
Какви артисти само, дори и плачат, а всъщност чакат наследството му да похарчат.
Каквито преди, такива и сега, за тях нищо не е смърта... А за бедните смъртта е
тежка, каквато и съдбата им човешка. Събират последните пари, дори и
задлъжняват, но за последно почит отдават. И няма скъп ковчег, и големи гощавки,
няма ги богаташките прищявки. Няма злобни коментари, няма фалшиви роли, за пари
не се говори. Това е погребение за бога! Това са обикновени хора! И до мъртвеца ...